В израелския град Тиберия случайно е открита великолепна погребална пещера от римската епоха. На 11 юни, докато разчистват терен за нов жилищен район, на находката се натъкват строители. Един от булдозерите едва не пропада в зейналата под него яма. Строителните работници веднага сигнализират Израелската служба по опазване на античността (IAA).
Според експертите, подземният мавзолей е на 1900 – 2000 години. Основание за това предположение им дава архитектурния стил, в който е изпълнен, казва пред Haaretz Ярдена Александре от IAA. В централната камера има няколко погребални ниши, издялани в скалните стени на пещерата. Има и по-малка вътрешна камера. Археолозите са открили и осуарии, които представляват каменни кутии, в които се извършва вторично погребване на костите.
„Това означава, че телата на починалите са поставяни в изсечените в стените ниши и са изчаквали разложението да остави само костите. След това костите са прехвърляни в осуарии, изработвани или от камък или от глина, и са с размер, колкото да поберат най-дългите кости“, обяснява Александре. Осуариите, изработени от камък и глина, са контролен артефакт, който говори за това, че катакомбата принадлежи на евреи. Известно е, че никой освен тях, през римската епоха не се е занимавал с вторично погребване. Всъщност, има едно изключение: „в Израел е известен един случай на неерейско вторично погребване в осуарии – на набатеите. Може и в конкретния случай да се касае за набатеец, който е бил под влиянието на евреи“, отбелязва археологът Мордекай Авиам от колежа Кинерет. Истина е, че има и много по-древни свидетелства за вторични погребения в глинени осуарии, но те се отнасят към халколитния период (или Медната епоха, както е прието да я наричат по друг начин), т.е. до времето преди юдаизма. Поради някаква причина тази практика, след хиляди години се възражда отново през I век пр.н.е. за да изчезне завинаги в началото на III век от новата ера.
Подземният мавзолей в Тиберия е изкусно изсечен в податливия варовик. Вероятно първоначално дъждовните води са формирали пукнатина в скалата, която е била използвана по-късно от каменоделците. Стените на мавзолея, както е прието по онова време, са били измазани и украсени. Повече информация ще има, когато започнат същинските разкопки на място, обяснява Александре. Но и сега вече може да се каже, че археолозите са открили имената на погребаните в съоръжението. Те са изсечени на осуариите с надписи на гръцки.
Еврейски имена, изписани на гръцки език в гробница в Светите земи? Всъщност, това е общоприета практика. По думите на Мордекай Авиам, половината от надписите на гробове от същата епоха в древен Йерусалим, също са на гръцки език. Други надписи, открити в самата Тиберия и свързани с евреите от III век, също са на гръцки. „Това просто означава, че хората, погребани в пещерата, са били хора, които са знаели гръцки език. Това не подчертава юдейският им произход, а по-скоро насочва към това, че са били „интернационалисти и мултикултуралисти“, обяснява Авиам. „Имали са културни връзки с гръцкоговорящи хора. Евреите е можело да следват заповедите от своята си религия и едновременно с това, да изписват имената на починалите на гробовете им на гръцки език“.
Гръцки надписи украсяват древни синагоги на много места в Светите земи, в това число и в Тиберия. Мъдрецът Абаху, който живее в Израел между 279 и 320 година и се учи в Тиберия, е говорил на гръцки по същия начин, по който е владеел и иврит. „Същото е, както при съвременните евреи в Бруклин, които се молят на английски език“, подчертава Авиам. Но ако еврейската погребална пещера в Тиберия се отнася към I или дори началото на II век, се появява несъответствие. Най-малкото, защото според еврейско-римския историк Йосиф Флавий, по онова време в Тиберия няма евреи.
Тиберия е основана на източния бряг на Галилейското езеро през 18 година от васалният на Рим юдейски цар Ирод Антипа, син на Ирод Велики. Ирод Антипа го строи като своя столица и му дава името в чест на император Тиберий. Буквално, Ирод Антипа строи Тиберия от нулата и го създава като абсолютно нов римски град-държава, което поражда конфликт между свидетелствата на Йосиф Флавий и съвременните изследователи. Йосиф Флавий, чието рождено име е Йосиф бен Матитяху (т.е. Йосиф, син на Матей), е записал кратки сведения за Тиберия и намиращия се наблизо Сепфорис (Ципори). В написаното се твърди, че евреите се гнусели да се преместят да живеят в новосъздадения град, защото бил частично изграден над древни гробища. (И това, вероятно е самата истина: еврейската традиция разказва, че Тиберия е построен частично на мястото на още по-древно селище). Заради гробниците земята е смятана за нечиста, пише Йосиф Флавий, а евреите избягват да се заселват в града до тогава, докато не са извършени полагащите се пречистващи ритуали.
Ирод Антипа преди всичко е еврейски цар на Галилея – предимно еврейски регион. Според Авиам, ако царят построи град където и да е в Галилея, евреите биха се преселили да живеят в него. Що се отнася до проблема с построяването му върху древни погребения, той също може да бъде заобиколен. „Днес държавата просто решава такива проблеми, наливайки много пари“, казва Авиам. В същото време, отговорът в античността може да се открие в ритуали, които вероятно са разработени от мъдреца от II век Шимон Бар Йохай, който наставлява евреите, след като през 70 година римляните разрушават Втория Храм в Йерусалим. Ритуалите, които замисля, е трябвало да накарат древните гробници да се потопят още по-надълбоко в земята, предотвратявайки заразяването на живите, или да се издигнат над земята, за да може мъртвите да бъдат препогребани на друго място. Какъвто и да е случая, казва Авиам, в определен момент евреите явно са заобиколили проблема с „живота на мъртвите“, защото през II век Тиберия значително се разраства и отново възниква проблема със строежа върху гробници. Тъй като градът се превръща в център на еврейския начин на живот, очевидно е, че евреите са решавали по някакъв начин този проблем.
Авиам предполага още, че погребаните в откритата погребална пещера не са от първите жители на града. Най-вероятно, Ирод Антипа първо заселва града с нискоквалифицирани работници, а богатото население пристига по-късно, може би след средата на I век. Сред заможните са поликултурни евреи, говорещи и гръцки. Но е възможно и друго – пещерата изобщо да не е принадлежала на тиберийци. Авиам отбелязва, че пещерата се намира недалеч от древна Тиберия, затова или еврейско семейство, за което става дума, се е преселило на това място, или те не са живеели в самия град, а в съседно село. Ако бъдат открити човешки останки, ще може да се хвърли светлина по този въпрос.
Тепърва предстои да се проведат същински разкопки, подчертава Александре, затова засега не знаем, дали ще открием останки. Освен това, много е вероятно пещерата още в антични времена да е била разграбена. На входовете на помещенията в нея е имало каменни врати, които досега не сме забелязали сред останките. И в това няма нищо чудно, защото в древността властите не са харчели време и пари за охрана на пещерите, за да ги защитят от набезите на грабители и осквернители.
0 коментара:
Публикуване на коментар