Рождението на Йоан Кръстител се отбелязва на 24 юни, Еньовден. Предполага се, че той е роден някъде около 6 – 2 г. пр.н.е. За детството и младежките години на Предтечата не е известно нищо друго. Както и при Исус Христос за него започва да се говори едва след като навършва 30 години. Това е така, защото по древните обичаи и законите на израелтяните, едва навършвайки 30 години човек може да стане учител. Само след този период гласът му и мнението му могат да бъдат чути и последвани от народа. Затова и Йоан, и Христос спазват това предписание, за което свидетелстват и евангелистите, подчертавайки легитимността на проповедите и ученията им.
Половин година преди Исус Христос да почне да проповядва своето виждане за живота и вярата в слабо населените райони на израелските земи се появява удивителен мъж. Днес бихме го наричали аскет. Това е Йоан Кръстител. Води отшелнически живот, безупречен в нравствено и религиозно отношение. Носи прости, евтини и грубо ушити дрехи и се храни само с онова, което му дава самата природа – от сушени скакалци до меда на дивите пчели.
Йоан призовава хората към покаяние, т.е. към осмисляне на живота, признаване на греховете и стремеж към по-морално битие, изпълнявайки божите заповеди. Като знак за извършеното духовно пречистване, Предтечата кръщава хората, потапяйки ги във водите на река Йордан. От там идва и нарицателното му Кръстител. В проповедите на Йоан няма нищо необичайно за ония времена, освен свидетелството, че той е изпратен за да подготви идването на Месията – Спасителят. Йоан проповядва, че исканото от него покаяние не е самоцелно, а е подготовка за срещата с Онзи, когото ще познаят, разберат и най-важното – приемат само чрез разкаяние и чрез отказ от всякакво зло и стремеж към живот с Бога.
Йоан наричал себе си “глас сред пустиня”. Не самият човек, който вика, а гласът – т.е. така вероятно е наслагвал идеята, че към хората чрез неговия глас се обръща самият Господ.
След смъртта на Ирод Велики, онзи управител, опитал се да убие младенеца Христос, римските власти поделят територията на Палестина на четири части. Във всяка от тях поставят за управител свои доверени хора от местните големци. Ирод Антипа, за който ще стане дума след малко, получава от император Август управлението на Галилея. Ирод Антипа изоставя законната си съпруга и взема за жена Иродиада, жена на покойния му брат.
Същият този Ирод нарежда Йоан да бъде арестуван и затворен в тъмница, заради настояванията на Иродиада – бившата съпруга на брат му Филип. Йоан постоянно говорел на Ирод, че не бива да живее с жената на брат си. Ирод се страхувал от Йоан – бил наясно, че Йоан е свят човек и се опитвал да го опази. Управителят на Галилея всъщност обичал да слуша проповедите му, макар и речите на Кръстителя да водели до смут в душата му.
Когато Йоан, докато се намира зад решетките, научава за онова, което извършва Исус, праща учениците си, за да Го питат: “Ти ли си Този, който трябва да дойде, или да чакаме другиго?”. Исус им отвръща: “Идете и кажете на Йоан това, което виждате и чувате: слепите отново виждат, хромите ходят, прокажените се очистват, грлухите чуват, мъртвите възкръсват, на бедните се възвещава Благата Вест. Щастлив е онзи, който не се усъмни в Мен.”
Когато учениците на Йоан си тръгват, Исус говори пред събралите се хора за Йоан. Той се обръща към тях с думите: “Защо ходихте в пустинята? Да видите как се поклаща по вятъра тръстиката? Мислехте, че ще видите човек в пищни одежди? Но хората с пищни дрехи живеят в дворците. Кого мислихте, че ще видите? Пророка? Да, вие видяхте пророка, и аз ви казвам, той е повече от пророк. Нямало е в човешкия род човек по-голям от Йоан”.
Иродиада ненавижда Йоан и желае смъртта му, но не може да стори нищо против волята на Ирод Антипа. Подходящ случай се отваря по време на празнуването на рождения ден на Ирод. Управителят на Галилея устройва пир за приближените си. По време на тържеството се появява дъщерята на Иродиада от първия й брак – доведена дъщеря и на Ирод - Саломе, и танцува за рожденика. Ирод е запленен от танца й до толкова, че казва пред всичките си гости: “Поискай ми каквото пожелаеш. Ще ти дам всичко, което поискаш, до половината царство”. Саломе предварително е подучена от майка си и пожелава главата на Йоан Кръстител. Царят се натъжава неимоверно, но на карта е поставена честта му – трябва да удържи на дадената публично клетва. Затова нарежда на охранителите си да отсекат главата на Йоан и да я поднесат на Саломе. В православната иконописна традиция този сюжет е много широко застъпен и не една и две са иконите, отразяващи “Отсечение на главата на св. Йоан Кръстител” (Православната църква почита този ден на 11 септември). Когато учениците на Предтечата узнават за случилото се, измолват от Ирод тялото на учителя си и го погребват.
Ако човек не е запознат с онова, което Йоан извършва и проповядва преди да бъде затворен, цялата тази история с обезглавяването му звучи доста не на място.
Предтечата е всъщност удивителен пример за вярата и точното разбиране за своята роля и място в живота. Главната мисия на Йоан е изпълнена в деня, когато кръщава Исус Христос. Ползвайки се с безусловното духовно лидерство сред народа Йоан посреща Исус и свидетелства за него като за Месията. Част от учениците на Йоан по пряко негово настояване стават ученици на Исус. Недвусмисленото послание е, че ролята на Йоан вече е изпълнена, започва възхода на Исус.
Малко хора биха приели подобна мисия, а още по-малко биха успели да я доведат до успешен край. Да си само нечий “глас”, който трябва да замлъкне с идването на “истински говорещият” – изобщо не е лесно. Представете си: Йоан само за половин година се прославя в цялата страна, получава уважението и се ползва с авторитет сред народа. Влиянието му е такова, че в съветите му се вслушват и воините, и религиозните магистрати, самият цар. На практика имаме завършен религиозен водач, обединил около себе си голям кръг от хора. И той се отказва от всичко това, за да прехвърли лидерската роля към Онзи, чийто Предтеча е бил – изпратеният от Бога Исус. Йоан не просто известява волята Божия, но той от самото начало върви към жертвата, заради която живее – за да се прослави името на Другия.
Църквата нарича Йоан Кръстител последен пророк и пръв мъченик. И това е точно така – Йоан се оказва на границата на две епохи. В края на едната епоха той изпълнява пророческата роля, известява пред хората и подготвя идването на Исус сред тях. В другата епоха, след появата на Божия син, Йоан Кръстител страда, заради служението си в полза на Христос.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар