24.6.17

В блатистите поля край Банъкбърн на 23-24 юни 1314 година кралят на Шотландия Робърт I Брус печели съдбоносна битка за бъдещето на кралството си. 

Между 1309 и 1312 година шотландският крал постига поредица успехи и освобождава северната и западната част на страната си от английската окупация. Това му позволява да започне да обсажда градовете в южната част на Шотландия. През 1313 година командващите шотландските отряди Джеймс Дъглас и Томас Рандолф изтласкват английските гарнизони от Роксбъро и Единбург. Така се стига до пролетта на следващата 1314 година, когато армията на Робърт I обсажда замъка Стърлинг — важен стратегически пункт в западната част на Шотландия.

Едуард II, крал на Англия
Английският управител на Стърлинг Филип Мобрей заявява, че ще предаде крепостта, ако обсадата не бъде свалена с помощ отвън най-късно до 24 юни 1314 година. Английският крал Едуард II започва незабавно да събира войски, с които повторно да нахлуе в Шотландия. Но заради конфликта му с английските банкери и финансови магнати, който е  в разгара си, не успява да привлече достатъчно военна сила. Все пак, 25-хилядна армия, водена лично от краля, навлиза в Шотландия и безпрепятствено се придвижва към замъка Стърлинг.

На 23 юни 1314 година английските войски достигат до река Банъкбърн, само на няколко километра южно от Стърлинг. В същото време шотландската армия на Робърт I заема гористите хълмове, обграждащи пътя към замъка. По численост шотландците (различните оценки посочват между 5 и 10 000 души) значително отстъпват пред англичаните, но по-изгодната им позиция и опитните командири донякъде компенсират разликата в силите.

Робърт I Брус, крал на Шотландия
Войските на шотландския крал, подобно на армиите на предшественика му Уилям Уолъс, се състоят предимно от пехота, въоръжени с копия. Разделени са на три големи отряда. Авангардът се командва от Томас Рандолф. Самият крал води конен отряд от около 500 души. Армията е събирана в цяла Шотландия, затова сред бойците има всякакви мъже – от посветили живота си на военното дело рицари, през обикновени граждани и търговци – всеки, който е способен да си закупи доспехи и оръжие.

Сблъсъкът започва с неочаквано стълкновение на Робърт Брус с английския отряд на Хенри дъ Боухън, племенник на графа на Херефорд. Хенри се движи начело на своя отряд, когато вижда шотландския крал, препускащ към своите войски. Боухън незабавно се впуска в атака срещу именития си противник, по-подходяща за провеждането на рицарски турнир.  Кралят на Шотландия язди не бойния си кон, а освен това е и без доспехите си. Въоръжен е само с проста бойна брадва. Когато атакуващият го английски барон се приближава на няколко стъпки, Робърт Брус рязко обръща коня си, изправя се в стремената и нанася смъртоносен удар с брадвата си по противника. Ударът разцепва шлема и главата на Боухън. Този “рицарски двубой” по-късно се превръща в една от славните страници в шотландската история.

Първият ден от сражението продължава с явен превес на шотландците. По-изгодната им позиция и грешките в командването на англичаните, които заради хълмистия терен не могат да ползват ефективно конницата и стрелците с лък, дават превеса на шотландските отряди. Английските рицари са принудени да отстъпят, атакувани от шотландската пехота. В същото време конница под командването на Робърт от Клифорд се насочва в обход на шотландските позиции и поема към Стърлинг. Робърт Брус разгадава маневрата на англичаните и построява шилтрон* на пътя на конниците. Лишени от поддръжката на стрелците, англичаните няма как да пробият през копията на събраните зад щитовете си в мобилното и здраво отбранително формирование (това представляват шилтроните) шотландски бойци.

Все пак, английските войски продължават придвижването към Стърлинг. Шотландският крал успява на няколко пъти умело да маневрира и да отрязва преките пътища към замъка, и Едуард II е принуден да избере най-неизгодния за него маршрут – през селцето Банъкбърн. Вечерта английският крал издава заповед, войските да се прехвърлят в равнината между реките Банъкбърн и Форт. Англичаните се оказват в много ограничен и заблатен участък.


Малко след изгрев слънце на следващия ден шотландските копиеносци започват настъпление срещу английските позиции. Едуард се оказва изненадан, когато вижда врага да излиза от прикритието си в гористата местност. В същото време, приближавайки се до позициите на англичаните, воините на Робърт Брус спират и коленичат за молитва. Учуденият английски крал, поне така твърдят преданията, помислил, че шотландците молят за милост. Но един от приближените му му намеква, че шотландците отправят молитва за милосърдие, но към Бог, а не към английския крал.

Авангардът на англичаните, воден от графа на Глостър, атакува шотландците. Но самият граф Глостър, както и много от рицарите му, падат убити в “гората” от шотландски копия. Огромният размер на английската армия изиграва съдбоносна роля в започналото сражение. На англичаните им е необходимо твърде много време, за да маневрират и да се мобилизират за битката в тясното, заблатено поле.


В същото време Робърт Брус и войските му се стоварват върху деморализираните и хаотично придвижващи се англичани. Опитите да се спре атаката им водят само до това, че англичаните са изтласкани към реката, скупчват се и стрелците им нямат никаква възможност да проявят уменията си. Много от рицарите им побягват. За отрядите на краля на Шотландия не остава нищо друго, освен да довършат разгрома на бягащия противник.

Едуард II едва успява да се спаси и да побегне към Дънбар. Бягството му окончателно слага край на дисциплината в армията и воините му се впускат в паническо бягство. В битката загиват над 10 000 англичани. Шотландските загуби са относително малки.

Битката при Банъкбърн не заставя Англия незабавно да признае независимостта на Шотландия. Военните действия продължават (с паузи) още над 10 години. Но тази битка се оказва решаваща в борбата на Шотландия за независимостта ѝ от Англия.
След Банъкбърн Робърт I Брус преминава в контраатака и прехвърля цялата тежест на воденето на войната върху територията на Англия и Ирландия. Шотландия е освободена и започва да се възстановява.

Победата при Банъкбърн се превръща в символ за шотландското обединение и борбите за независимост. Нещо повече – смятана е за определяща за формирането на шотландската нация изобщо.
В същото време, крахът на плановете за установяване на английско господство в Шотландия водят до сериозни вътрешнополитически проблеми в Англия, които завършват със свалянето на Едуард II през 1327 година. На 1 март 1328 година е сключен договорът от Нортхамптън, с който е призната независимостта на Шотландия. 

-----------
шилтрон формирование, в което воините застават рамо до рамо, прикрили се със щитовете си и разчитат на заострените дълги колове, забити в земята, които да ги пазят от нахлуването на конницата на противника.

0 коментара:

Публикуване на коментар