24.6.17

През 1282–1283 година кралят на Англия Едуард I нахлува в Уелс с войските си и унищожава лордовете на Гуинед в северната част на този регион, който е последната област по онова време, останала все още извън властта на англичаните. За да укрепи властта си на завоюваните територии, Едуард започва да строи поредица от крепости и замъци – шедьоври на фортификацията за XIII век.

В документ, датиран от 24 юни 1283 година за пръв път се споменава за началото на строежа на една от главните крепости – замъкът Карнарвън. Строен е като главна резиденция на английските крале в Северен Уелс и се превръща в административен център за района.

От XVI век датира легендата, според която след гибелта на лордовете на Гуинед, уелските (валийските) феодали се съгласяват да се подчинят на английския крал, но само при условие, че той им даде управител, роден на тяхна земя и да не знае нито дума английски. Монархът не възразява. Когато договорът е сключен, той назначава за принц на Уелс и управител на всички уелсци собствения си син, който се е родил съвсем наскоро в Карнарвън и още не може да говори.
Бъдещият Едуард II наистина се ражда на 25 април 1284 година във все още строящият се замък Карнарвън, но титлата принц на Уелс получава от баща си едва през 1301 година.

От тогава и до днес тази титла се носи от първородния син и наследник на британския престол. А Уелс завинаги остава под властта на английската корона.

0 коментара:

Публикуване на коментар