23 юни 2017 г.

Началото на историята на традиционната китайска медицина се губи в корените на праисторическата епоха. Известните хора, търсили лекове за болестите, от които страдат хората, трудно биха могли да бъдат изброени. Но през XVI век, по време на управлението на династията Мин, живее един от най-известните китайски фармаколози - Ли Шъджън. В продължение на 27 години той работи върху най-известната книга в историята на китайската традиционна медицина – компендиума „Бенцаоганму”.

Ли Шъджън се ражда на 23 юни 1517 година в околия Ци на провинция Хубей, която се слави с лечителите и лековете, които се произвеждат там. Бащата на Ли Шъджън е лекар. Още като дете Ли Шъджън проявява интерес към природата и често ходи с баща си по поля и гори, за да събира лечебни треви и растения. У дома помага на родителя си в приготвянето на лекарствени отвари. Но в онази епоха лечителите са твърде ниско стъпало в социалната йерархия. Затова баща му иска Ли Шъджън да учи и да се яви на изпитите за държавни чиновници.

През 1531 година, 14-годишният Ли Шъджън получава средната степен чиновническа титла от изпитите. В последствие, наследява и развива делото на баща си - проучва фармакологията и се посвещава на лечението на хората. За да се превърне в изкусен лекар обаче, Ли Шъджън предприема множество пътувания. Навсякъде внимателно наблюдава, експериментира и трупа опит за лекарствата, които населението ползва за различни болести.

Към 1551 година Ли Шъджън вече е известен, утвърдил авторитета си лекар. Когато синът на императора Чу се разболява, Ли се заема с лечението му. След като изцелява болния син, е поканен да стане лекар в императорския двор. Той обаче остава на този пост по-малко от година, защото смята, че работата му в двореца няма да му позволи да осъществи желаното от него – да лекува хората. Подава оставка и се завръща в родния си край, където продължава лекарската си практика, а заедно с това започва да пише и труда на живота си - трактата по медицина и свойствата на лечебните растения и вещества.

Ли Шъджън започва работа по „Бенцаоганму” ("Компендиум на лекарствените вещества") когато е 35-годишен. До този момент в практиката си на лечител вече е срещнал трудности с прилагането на някои рецепти от старите трактати по фармакология. На места открива грешки, които според него пряко вредят на човек, затова се посвещава на създаването на новата книга. За да напише трактата си, той се запознава с над 800 медицински труда, събира и на три пъти редактира записките си, преди да издаде за пръв път собствената си книга. В процеса по написването ѝ е ангажирано цялото семейство на лечителя – синовете, внуците и учениците му помагат в преписването, рисуването и други помощни дейности. След десетилетия упорит труд Ли Шъджън създава огромен, внушителен по мащабите си трактат по фармакология Бенцаоганму”, който е издаден през 1578 година.

В „Бенцаоганму” има общо над 1,9 милиона йероглифа. Компендиумът е разделен на 16 части, с 60 теми и 50 тома, в които са описани 1892 вида лекарства и над 11000 рецепти. Едновременно с това, в него има още над хиляда илюстрации, които показват нагледно различни лекарства. Това е от полза за разпознаването на конкретните лекарства. Значението на този трактат е огромно. Първо, защото Ли Шъджън прави научна класификация на различните лекарства близо век и половина по-рано от европейските учени. От друга страна, в този трактат Ли Шъджън поправя и разяснява грешните рецепти от старите книги и добавя новите знания, натрупани през неговата практика. По негово време Даоизма е в разцвет и навсякъде, в това число и в областта на медицината, се ширят масово суеверия. Ли Шъджън с простата си научна позиция остро критикува фалшивите идеи и погрешните схващания, разпространявани от почитателите на мистичното и свръхестественото.

Ли Шъджън посвещава живота си на обобщаване на опита в използването на лекарства сред китайците през няколко хиляди години. Плодът на усилията му в тази посока - „Бенцаоганму”, е ненадминат по мащабите си. Благодарение на този трактат  фармакологията на древен Китай се развива и преминава на по-високо ниво, а Ли Шъджън с право е смятан за най-изтъкнатия фармаколог в средновековен Китай. Трактатът „Бенцаоганму” много пъти е преиздаван и се разпространява и в Япония. Следват преводите му във Великобритания, Франция, Германия и други страни. От XVII векБенцаоганму” се разпространява из целия свят и се превръща в едно от мащабните пособия, събрали безценна информация за лечебните свойства на билки и вещества.


Ли Шъджън почива през 1593 година. И до днес той сред най-известните и уважавани личности в китайската история.

0 коментара:

Публикуване на коментар