Трепанацията на черепа, когато в черепните кости се пробива отвор, за да може лекуващият да достигне до огнището на заболяването, не е много лесна операция, затова се изисква да бъде извършвана от опитни хирурзи. Но трепанацията е практикувана от дълбока древност: описание на операцията може да се открие в текстовете на Хипократ, а черепи, със следи от характерните за намесата отвори, са намирани и датировката им е още от каменната епоха.
Разбира се, че в онези праисторически времена лечителското изкуство е било нещо съвсем различно. Знахарите и лечителите не са разполагали нито с обезболяващи, нито с антибиотици. Затова възниква въпроса: дори и да са извършвали трапанации, доколко успешно е било лечението? Колко от подложените на операцията пациенти са оцелявали след нея?
Изследователи от Университета в Маями, Аризонския университет и Тулейнския университет детайлно са изследвали няколко стотици древни черепи, по които има следи от трапанация. Те са открити на територията на съвременно Перу. Всъщност, такива черепи са откривани по цял свят, но онези, които са открити в Перу, заради особеностите на местния климат са се запазили изключително добре. Затова и по състоянието на костите може да се определи с голяма точност, дали хирургът и пациентът му са имали късмет след извършване на операцията, или всичко е завършвало лошо.
Без значение е, дали операцията се извършва като пробиване само на малък отвор или се налага да се отстрани голяма част от костта, тъй като после се налага оперираното място да се лекува, а лечението от своя страна оставя следи. Ако на костите, около мястото на операцията, няма следи от последвало лечение, то е очевидно, че или по време на намесата или малко след това пациентът е починал. Но ако има такива следи, показващи, че раната е лекувана и че впоследствие тя известно време се е възстановявала, то следва да се предположи, че операцията е протекла повече или по-малко успешно.
Черепите, които Дейвид Къшнър и колегите му от екипа анализират, се отнасят към различни епохи: няколко десетки от южното крайбрежие на Перу са от периода 400 – 200 г. пр.н.е., над четиристотин други, открити в централните райони на страната са от периода между 1000 и 1400 година – т.е. преди разцвета на Империята на инките, а още 160 черепа, открити около столицата на инките Куско, са датирани от периода на най-голям възход на империята – началото на 1400-те до средата на 1500-те години.
Като съдят по състоянието на костите, учените са установили, че от първата, най-ранната група, трепанацията е завършвала успешно само в 40% от случаите. След това обаче, процентът се повишава до 53%, и накрая, по време на процъфтяването на Империята на инките, между 75 и 83% от оперираните са оживявали.
В статия за World Neurosurgery се казва, че с течение на времето техниката на опериране на древноамериканските хирурзи се е подобрявала: отворите в черепите стават по-малки, което очевидно означава, че лекарите са пробивали по-малко, по-малко са нанасяли повреди по костта и по-рядко са травмирали мозъка по време на операция. Авторите на изследването подчертават, че става дума именно за усъвършенстване на хирургичните умения, а не за това, че на някои им е провървяло повече, а на други – не. Някои пациенти са били подлагани не на една, а на няколко трапанации; например, на един от черепите от времето на инките, са открити цели пет трапанационни отвора, които при това са зараснали съвсем нормално.
Самите операции, вероятно, са провеждани със същата задача, каквато изпълняват и днес – да се намали вътречерепното налягане, да се въздейства на отток в черепната кухина, за да не се притиска мозъка и да се лекуват травми на главата. От друга страна, както пише порталът Science, по древните трапанирани черепи не винаги се откриват явни следи от заболяване или травми, така че може да се направи извода, че трапанация е извършвана и, например, защото са се надявали по този начин да избавят човек от някакво душевно разстройство или силни мигрени.
Авторите на изследването освен това са сравнили майсторството на хирурзите-инки с това на хирурзите, извършвали същата операция по време на Гражданската война в САЩ. И сравнението не е в полза на уменията на последните: по време на Гражданската война в САЩ успешен изход от трапанация се регистрира в 44-54% от случаите.
Това обаче, в никакъв случай не следва да се приема като свидетелство, че лекарите от XIX век са били толкова по-несръчни от инките: по бойните полета на Гражданската война лекарите са се сблъсквали с травми, причинени от огнестрелни оръжия и артилерийски обстрел; трябвало е да оперират в препълнени и мръсни полеви болници. Но дори и отчитайки тези условия, успехите на инките в черепната хирургия са впечатляващи.
0 коментара:
Публикуване на коментар