26.7.17

На 26 юли 1533 година последният владетел на империята на инките, Атауалпа, е екзекутиран от испанците. За екзекуцията му използват примка за душене, известна като  гарота. С този акт идва и краят на някога могъщата империя на инките и на началото на испанското завоевание на този регион на Южна Америка. Само година по-рано Атауалпа излиза като победител от кървава гражданска война, за да се превърне в Сапа инка (което означава "единственият от инките" ). Войната е известна по различни начини - гражданската война на инките, династичната война на инките, войната на двамата братя или войната за наследството на инките.

Уаскар и Атауалпа - двамата братя, неуспяли да управляват заедно могъщата империя на инките
Войната на двамата братя започва след смъртта на Уайна-Капак, който решава да раздели империята си между двамата си сина. По повелята на баща им, Уаскар трябва да  поеме управлението на южната част с център Куско, а Атауалпа северната - със столица Кахамарка. Така се стига до избухването на гражданска война между привържениците на двамата братя, продължила цели три години.

Уайна-Капак вероятно се е надявал, че синовете му ще успеят да поделят властта помежду си и съвместно да управляват империята. Но Уаскар се опасява, че ползващият се с голямо доверие сред воините Атауалпа ще се възползва от това си преимущество и ще го отстрани като Сапа инка. Затова Уаскар решава пръв да нанесе удар – опитва да превземе град Кито.

Уайна-Капак
Атаката му успява и в разразилата се битка воините на Уаскар печелят победата, а Атауалпа е пленен. Някак си пленникът успява да избяга и се връща в Кито, за да прегрупира силите си. След опита на Уаскар да превземе северната столица на империята, който се оказва неуспешен, войските му са отблъснати и се налага да отстъпват. Атауалпа изпраща на юг преследвачи след отстъпващите армии на брат си.

Едновременно с това Уаскар започва да губи влиянието си и поради ширещите се слухове, че е наредил да бъдат избити знатните воини, съпроводили траурната процесия на Уайна-Капак. Все повече хора се отдръпват от Уаскар и той се превръща в “ненавиждано чудовище”.
С недалновидните си ходове успява да настрои срещу себе си аристократите, заплашвайки, че ще изгори царските мумии и ще конфискува имотите и богатствата им. Чашата прелива, когато Атауалпа изпраща свои посланици при брат си, а той вероятно нарежда да бъдат унизени и върнати обратно с отрязани носове, без да ги изслуша и да приеме даровете, които му носят. Тази история обаче се появява в лагера на победителя във войната за наследството, т.е. Атауалпа и е много вероятно жестокостите, приписвани на Уаскар да не са съвсем истински.


В крайна сметка, през 1532 година армиите на Атауалпа разгромяват в битката за Куско войските на Уаскар. Сапа инката е заловен. Новината за тази победа Атауалпа научава, докато се намира в отредената от баща му негова столица – Кахамарка.

Същата година на перуанския бряг стъпва Франсиско Писаро. Води със себе си едва 106 пехотинци и 62 конника. Писаро научава за водената гражданска война и отслабената от нея империя на инките. Безскрупулният испанец решава да се възползва от това и бързо навлиза във вътрешността на страната. На 15 ноември 1532 година Писаро влиза в град Кахамарка. Но Атауалпа, който е предприел поход до завоюваната столица на брат си, се завръща към града си и води със себе си войска от 80 000 войни. 


Клането в Кахамарка
Писаро прибягва до вероломна хитрост – кани на среща в града владетелят на инките. Тъй като той държи града в подчинение, предлага да се водят преговори, но реално единствената му цел е да плени Сапа инка. Уверени в силата си и без да познават до този момент чуждата за техните разбирания тактика на засадата, инките пристигат в града на другия ден почти невъоръжени и в тържествена процесия навлизат на главния площад.

Писаро и хората му пленяват Атауалпа
Писаро обаче е разположил хората си  в засада. Стрелците му с мускети и артилерията, с която разполага, очакват сигнал, по който започва масово и безразборно клане. 20 000 инки гинат в тази кървава разпра, а Атауапла е пленен.
Инките събират огромен откуп в злато и сребро. Говори се за стая пълна със злато "докъдето достига вдигнатата ръка на изправен човек" и две със сребро. Но Писаро много добре разбира, че владетелят на инките не бива да бъде освобождаван срещу колкото и да е огромен откуп.
Атауалпа е осъден на смърт чрез изгаряне на клада. Преди екзекуцията му предлагат да го екзекутират по друг начин – удушаване с гарота, ако приеме християнството. Атаулпа се съгласява, защото вярванията на инките повеляват, че тялото трябва да се съхрани в смъртта, заради предстоящото му дълго пътуване в задгробния живот.

Малко след победата си в изтощителната гражданска война Сапа инка губи всичко – с неговият край разединената империя вместо да получи отново силата на цялостта си, поема по пътя към тоталното унищожение. Шепата испанци успяват да покорят цялата могъща империя, а Атауалпа се превръща в Последният сапа инка.

0 коментара:

Публикуване на коментар