В регистъра на Палатата на търговците на книги в Англия с дата 26 юли 1602 година фигурира запис, който гласи: „Книга със заглавие Отмъщението на Хамлет, принц датски, в онзи вид, в който тя наскоро беше представена от Мъжете на Лорд шамбелана“. Записът е направен от издателя Джеймс Робъртс, свързан с трупата, за която пише Уилям Шекспир, наричана по онова време „Мъжете на Лорд шамбелана“. А в регистъра следва да се вписват всички книги, които предстои да бъдат отпечатани в скоро време.
Познавачите на Шекспир и творенията му знаят, че през 1598 година Френсис Мирес публикува списък с всички произведения на драматурга, издадени до този момент. В списъка не се споменава „Хамлет“. После се появява записът в регистъра на Палатата на търговците на книги, който е от 1602 година. И накрая, съществува архива от книжа на Гейбриъл Харви – съвременник на Уилям Шекспир, в който е открита бележка, писана някъде в периода 1598 – 1601 година. В тази записка Харви споменава шекспировата трагедия в следния контекст: „Младежта се увлича от Венера и Адонис на Шекспир, а хората с по-зряло мислене предпочитат неговата Лукреция и трагедията Хамлет, принцът датски“.
От всичко това следва, че пиесата, която днес познаваме като „Хамлет“, е писана не по-късно от средата на 1602 година. Най-разпространеното и приемано мнение е, че „Трагедията на Хамлет, принц на Дания“ излиза изпод перото на Шекспир през 1600 – 1601 година.
Изданията на творбата са много. И онова, което е сигурно, че съвременният читател може да прочете всичко от творбата, написано от Шекспир, защото в най-ранните варианти липсват различни части от текста. „Хамлет“ е най-обемистата от трагедиите на Уилям Шекспир. Съдържа 4042 реда и 29 551 думи. Но освен сухата статистика и знаменитото „Да бъдеш или не…“, творбата крие много повече пластове.
Например, помните ли колко човека умират по вина на датския принц?
Точно така, заради шекспировия герой няколко човека страдат: някои убива самият той, за смъртта на други става косвен виновник. От онова, което се учи в клас, всеки запомня, че Хамлет е обладан от жаждата за мъст – мечтае да накаже убиеца на баща си, кралят на Дания. След като призракът на загиналия разкрива на Хамлет тайната за смъртта си и му разказва, че злодеят е родният му брат Клавдий, главното действащо лице в трагедията се заклева да въздаде правосъдие. А то се състои в това, да убие чичо си, който е коронован за крал на Дания след смъртта на предишния крал.
Преди Хамлет да успее с осъществяването на плана си за отмъщение, по погрешка отнема живота на другиго – главният съветник на краля Полоний. Полоний разговаря с кралицата в нейните покои. Когато дочува стъпките на приближаващия се Хамлет, се скрива зад един гоблен. Бушуващият от ярост Хамлет започва да вини и заплашва майка си – кралицата и в този момент Полоний вика за помощ, с което се разкрива. Хамлет го пронизва с шпагата си, защото решава, че в стаята се е скрил чичо му Клавдий. Сцената, която описва Шекспир (преводът е на Валери Петров):
…
ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)
Помощ! Стражи!
ХАМЛЕТ (измъква шпагата си)
Какво? Ха! Плъх! На бас, че е нанизан!
Нанася удар през гоблена.
ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)
Убиха ме!
Умира
КРАЛИЦАТА
Какво направи, Хамлет!
ХАМЛЕТ
Не знам! Кой беше? Кралят ли?
…
След като научава за стореното от Хамлет и за смъртта на баща си, малко по-късно си отива и Офелия – дъщерята на Полоний.
В края на трагедията главният герой отново вади оръжието си. Пронизва врага си Клавдий с острие, намазано с отрова и така изпълнява волята на баща си. След това от същата отрова умира и самият Хамлет.
Но защо Офелия полудява?
В трагедията „Хамлет“ Офелия е любимата на главния герой и дъщеря на главния съветник на краля Полоний – същият, когото „обезумелият“ Хамлет пронизва по погрешка. Офелия е момиче с крехка психика и след случилото се страда от основният конфликт на класицизма – разкъсва се между чувствата и дълга. Предано любяща баща си Полоний, тя много тежко преживява загубата му, но в същото време почти боготвори Хамлет – същият човек, когото е длъжна да ненавижда и да желае смъртта му.
Това поставя героинята на Шекспир в ситуация, в която нито може да прости на любимия си тежкото престъпление, което е извършил, нито да „потуши“ чувствата си към него. Резултатът е, че Офелия просто губи разсъдъка си.
Момичето, вече лишило се от здравия разум, на няколко пъти плаши членовете на кралското семейство, брат си и всички придворни, като започва да пее странни песнички или да бърбори безсмислено. И накрая става ясно, че момичето се е удавило.
…
КРАЛИЦАТА
Една върба расте край потока,
сребристите си вейки отразила
в кристалния му бързей. Тя със тях
венчета причудливи си плетеше
от маргаритки, макове, коприва
и от онези морави фунийки,
които грубият овчар нарича
с безсрамно име, а момите скромни
зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя
качила се по сведените клони,
със своите венци да ги накичи,
ала един от тях — проклет! — се скършил
и паднала тя в плачещите струи,
отрупана с цветя. Известно време
надутите й дрехи я държали,
като русалка на повърхността
и бавно тя се носела надолу,
напявайки си тихо стари песни,
като че ли не схващала бедата,
или била родена от водата.
Но кратко това траяло и ето
след малко натежалите й дрехи
повлекли плавно клетата девойка
от ложето й песенно към мрака
на тинестата смърт.
…
Погребват Офелия по християнските обичаи. Докато копаят гроба, гробарите си разменят шеги и сплетничат по въпроса, дали покойницата е извършила самоубийство и следва ли „да я погребват по християнски“.
А кой е Йорик и каква е съдбата му?
Йорик е бивш кралски шут. Черепът му е изровен от един от гробарите (Пето действие, първа сцена), които копаят гроба за Офелия.
ХАМЛЕТ
Дай да го видя. (Взема черепа.) Бедни ми, Йорик! Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! Колко пъти ме е носил на гърба си! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се повдига! Тука са били устните, които съм целувал хиляди пъти. Къде са твоите шеги сега? Твоите премятания, твоите песни? Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се ухилиш на това, как си се ухилил?
В пиесата Йорик – шутът, когото главният герой познава добре и е обичал - е вече мъртъв. В сцената на гробището гробарят изхвърля черепа му от ямата, която копае. В ръцете на Хамлет черепът на Йорик е символ на краткостта на човешкия живот и на това, как пред смъртта всички хора са равни. По черепът е трудно да се определи какъв е бил човекът приживе, защото след смъртта остават само безлични останки, а плътта изтлява и се превръща в прах.
Изследователите на творчеството на Шекспир се разминават в мненията си по отношение на етимологията на името на героя. Някои смятат, че „Йорик“ произлиза от скандинавското име Ерик. Други приемат, че това е датският еквивалент на Георг, а трети пък са убедени, че името е производно на Рорик – така се казва дядото на Хамлет по майчина линия. А има и такива, които смятат за възможна и хипотезата, че прототип за Йорик е актьорът-комик Ричард Тарлтън — любимият шут на кралица Елизабет I.
В пиесата има и призрак – призракът на краля на Дания, който се казва… Хамлет и приживе е жесток владетел и завоевател.
Шекспир пряко посочва името на бащата на Хамлет, като казва, че принцът се ражда в замъка Елсинор, в деня на смъртта на норвежкия принц Фортинбрас. Основната версия, че бащата на Хамлет също се казва Хамлет, се извежда от следните реплики:
…
ХОРАЦИО
"…покойният крал Хамлет, чийто образ
пред трима ни яви се току-що,
бе — помните — извикан на двубой
от Фортинбрас Норвежки, който беше
подбуждан от съпернически дух.
Но във двубоя храбрият ни Хамлет —
а той като такъв бе вред известен
в познатите ни части на земята —
му смаза черепа и Фортинбрас
по силата на договора, сключен
между двамината и утвърден
от правото на рицарската чест,
загубвайки живота си, загуби
и своите земи, които бяха
предадени на Хамлет. Хамлет също
заложил беше равностойна площ
от своите владения и също
ги би загубил, в случай че врагът му
се бе оказал победител в боя…“
…
Вестта за смъртта на крал Хамлет заварва сина му - принц Хамлет, в университета във Витенберг. Хамлет младши се завръща в родната Дания и два месеца след кончината на баща му, в навечерието на сватбата на майка му с новия крал Клавдий (брат на убития крал), е навестен от призрака на родителя си, който му разкрива тайната, че е бил отровен от собствения му брат.
Всеки, който е внимавал в час, помни сцената, в която сянката на бащата на Хамлет се появява пред терзаният от съмнения принц. Призракът разкрива злодейската постъпка на Клавдий, който сипва в ухото на спящия крал отрова от бленика, или както е известна още – черна попадийка. Растението от семейство картофови е прочуто, като едно от най-отровните, заради съдържащите се в сока му алкалоиди.
Ако сок от бленика попадне в човешкия организъм, само след няколко минути започват халюцинации, силна превъзбуда, световъртеж, съпроводен и от зрителни халюцинации, гласът пресипва, а устата започва да съхне. Зениците на отровен с бленика човек се разширяват и очите му „блестят“. След това пострадалият започва да вижда кошмари и всичко това продължава, докато загуби съзнание. Смъртта настъпва заради парализиране на дихателния център и сърдечно-съдова недостатъчност.
Уилям Шекспир е описал така отравянето с бленика:
…
ПРИЗРАКЪТ
„…Както спях
подир обяд — по стария си навик —
във своята градина, твоят чичо
прокрадна се в спокойния ми час
със стъкълце, напълнено със сок
от биле, причиняващо проказа,
и вля във дверите на моя слух
тоз адски извлек, който тъй се мрази
с кръвта ни, че подобно на живак
светкавично пробягва всички цеви
на тялото ни и със страшна сила
навред съсирва я и я пресича,
тъй както прави капката оцет
със млякото. Тъй стана с мойта кръв,
и струпей отвратителен покри
с кора от люспи, като на прокажен,
снагата ми.
Така с един замах ръката братска
ми похити живот, престол, съпруга…“
…
И така възниква въпросът, може ли човек да бъде отровен, като му се капне отрова в ухото? Блениката е двугодишно тревисто растение, което има неприятна миризма. Корените му са подобни на магданоза, мек, сочен и със кисело-сладък вкус. Цялото растение е отровно. Отравянето става или при консумация на младите, сладки кълнове и цветове (април – май), или ако се ядат семената на растението. Те са смятани за най-токсични. Симптомите на отравянето се проявяват 15-20 минути след консумация.
Растението се среща повсеместно – в крайпътни канавки, открити площи, в дворове и градини. По време на цъфтежа му от него се носи доста неприятен аромат. Дори и животните, които разполагат с далеч по-чувствително обоняние, отколкото човек, усетят ли неприятния аромат, заобикалят отдалеч цъфтящата бленика.
В случай на отравяне, първата помощ се насочва към извеждането на отровата от организма, като за целта най-напред трябва да се прочисти стомашно-чревния тракт. Ако се е появила висока температура, трябва да се направи възможното за понижаването ѝ. И разбира се, незабавно да се потърси спешна помощ.
Уилям Шекспир е допуснал грешка в описанието на симптомите: сокът от бленика не предизвиква кръвосъсирване. Съдържащите се в растението алкалоиди – атропин, хиосциамин, скополамин – имат не хемолитично, а нервно-паралитично въздействие.
Така че, ако бащата на Хамлет е бил отровен с отрова от бленика, симптомите биха били рязко превъзбудено състояние на нервната система, бълнуване, силни стомашни болки, обилно слюноотделяне, повръщане и разстройство, последвани от гърчове, които могат да доведат до спиране на дишането и сърцето, вследствие на което да настъпи смъртта.
 |
| "Пиесите на Уилям Шекспир", Джон Гилбърт, 1849 г. |
Изследователите освен това предполагат, че Уилям Шекспир заимства сюжета от пиеса на Томас Кид – автор на „Испанска трагедия“. Възможно е тази творба да е повлияла на трагедията на Шекспир, но не е изключено и двете произведения да са писани по значително по-стари творения.
0 коментара:
Публикуване на коментар