26.7.17

В почти 1000-летната история на Византийската империя има само три случая, когато василевси загиват в битка. Първи император Валент пада в битката с готите през 378 година. При превземането на Константинопол от турците през 1453 година загива Константин XI. Третият случай на смърт на василевса в битка е “на сметката” на българите.

И тази смърт е увековечена в много хорники и мнозина по света са чували за чашата, направена от черепа на Никифор I. Императорът загива в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 година.

Никифор I се качва на престола на Византия през 802 година. Плановете му са да върне в пределите на империята териториите, завоювани от българите. През 807 година предприема кампания, но тя е неудачна. Достига само до Одрин, защото се налага да се върне в столицата си, където придворните кроят заговор зад гърба му. Българският владетел хан Крум смята предприетата от Никифор кампания като достатъчен повод за военни действия срещу византийците. Крум навлиза в земите по поречието на Струма. През 809 година ханът обсажда и превзема важната крепост Средец. В отговор на това Никифор I започва подготовка за нов поход срещу българите.

През лятото на 811 година 80-хилядна византийска армия преминава границата – Стара планина - и нахлува в българските земи. По пътя към столицата на българите византийците грабят и унищожават населените места. На 20 юли армията напада Плиска. Градът се отбранява от 12-хиляден гарнизон, но преимуществото на византийците е огромно и столицата пада. Градът е разграбен и опожарен. Издевателствата над мирното население са чудовищни. Хронистите са описали случаи, в които български деца са приковавани за земята, а върху тях са пускани мелнични камъни, за да ги премажат.

Хан Крум праща на императора две послания. Първото е при навлизането на василевса в българските земи. Крум предлага мирни преговори. Никифор I изобщо не обръща внимание на предложението, уверен в победата, която ще пожъне. След разграбването на Плиска ханът праща второ послание, в което казва: “Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром”. И това предложение е подминато с пренебрежение.

Крум събира набързо 50-хилядна войска и се подготвя да пресрещне византийците. Никифор I научава за подготовката на българите. Това го кара да предприеме оттегляне към столицата си, като избира най-прекия път – през Върбишкия проход. На 25 юли вечерта, когато византийските армии вече са навлезли навътре в прохода, на императора му става ясно, че българите са близо и му готвят засада. Донесенията на разузнавачите му, които праща, но твърде късно, сочат, че армията му ще се наложи да излиза с битка от прохода, тъй като българите са отрязали пътя му за отстъпление. Хронистът Теофан Изповедник пише, че в отчаянието си Никифор I казва на свитата си: “Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта”.


След като цяла нощ българите блъскат мечовете в щитовете си, скрити в сред дърветата в теснината, в ранното утро на 26 юли 811 година предприемат атака директно в центъра на византийския лагер. Обезкуражени и уплашени гвардейските части, охраняващи императора се огъват под натиска на българската атака. Редовните войски, виждайки, че гвардията губи битката, са обхванати от паника и хукват да се спасяват. Част от тях се насочват право към издигнатите от българите прегради в южната част на прохода. Търсейки спасение, се опитват да прекосят реката, но затъват в калта. Застигнати са от другите византийски войници. Българите бързо ги унищожават. В битката загиват почти всички. Не е точно ясно, дали император Никифор I е пленен и екзекутиран, или пада убит още по време на атаката на лагера му. Фактът, който е документиран от много хронисти, е известен на всеки българин – хан Крум нарежда черепа на василевса да бъде обкован със сребро и да се превърне в чаша, от която победителят и неговите приближени да пият в знак на великата победа.
Хронистите пишат: “Като отрязал главата на Никифора, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.”

Синът на Никифор I, Ставракий, успява макар и тежко ранен да избяга. За кратко управлява Византия, но в раздирания тежки междуособици двор много бързо се отказва от трона и се замонашва.

Хан Крум използва това, че Византия е слаба и през следващите години предприема разширяване на българската държава на юг от Стара планина. В края на управлението си ханът достига до стените на Константинопол, но повалилата го внезапна смърт попречва на превземането на вечния град.

0 коментара:

Публикуване на коментар