Момичето, вдъхновило Луис Карол да напише прочутата си творба „Алиса в Страната на чудесата“, Алиса Лидъл, се ражда на 4 май 1852 година. Заради силната привързаност на писателя към малкото момиченце на бял свят се появяват много нелепи слухове и обвинения, които петнят името му.
За няколко дни 24-годишният бъдещ писател, но все още преподавател по математика, се сприятелява със семейство Лидъл. Ерген, без деца, на Луис Карол му е приятно да прекарва дълги часове на гости на многодетното семейство, а и от малък е свикнал да се занимава с момичета – писателят има трима братя и седем сестри. Децата на Лидъл също са във възторг от младия преподавател. Разхождат се и тичат на воля из парка и дори се возят на лодки.
За да не им е скучно на децата, преподавателят ги развлича, като им разказва забавни истории. През лятото на 1862 година, по време на поредната разходка с лодки по Темза, той съчинява приказката за Алиса, която хукнала да гони бял заек и от това се озовала във водовъртежа на маса невероятни приключения. За сестрите на Алиса в историята също има място: най-голямата, Лорина, се превръща в папагалът Лори, който пред всички демонстрира, че е най-големият и умен, а на по-малката – Едит, се пада ролята на орлето Еда.
Момичетата на семейство Лидъл са във възторг от приказката и постоянно настояват за продължение на историята. Самата Алиса моли своя по-голям приятел да записва всичките малки разкази, които сътворява за нея. „О, и моля, нека им повече всевъзможни глупотевини“, настоява момичето.
Към средата на 1864 година писателят завършва работата над първия вариант на приказката, която по това време е със заглавие „Приключенията на Алиса под земята“. Ръкописът е в тетрадка с кожена подвързия, а на последната страница е залепена снимка на Алиса. Луис Карол го изпраща с писмо на семейство Лидъл и с надпис „Подарък за Рождество на скъпото дете, за да помни летните дни“.
С това историята за близкото приятелство на Алиса и Луис Каролс приключва. Някои изследователи предполагат, че Карол е правил голи снимки на сестрите на сестрите и бдителната им майка е заподозряла младежа в непристойни намерения. Тя настойчиво моли любителя-фотограф да стои по-далеч от дъщерите ѝ.
Но преки доказателства за това, че Луис Карол е имал някакви лоши намерения, липсват. Не са запазени дневниците на писателя от този период, а мисис Лидъл е унищожава повечето снимки на момичетата си, направени от младия преподавател и дори изгаря писмата му, адресирани до Алиса.
В защита на Луис Карол се изказва неговия коментатор, прочутият писател и математик Мартин Гарднър: „… Самият Карол е смятал приятелството си с момичетата за съвършено невинно; няма основания да се съмняваме, че всичко е било точно такова. Освен това, в многобройните спомени, които малките му приятелки по-късно споделят за него, няма дори и намек за каквито и да е нарушения на нормите на приличие“.
На 28-годишна възраст Алиса се омъжва за един от учениците на Карол – играчът на крикет Реджинал Харгрийвс. Довчерашната лудетина, която не се спира на едно място, се превръща в домакиня и ражда трима синове. От този момент до края на дните си се среща със стария си приятел само няколко пъти.
От дневника на писателя е ясно, че последните срещи с музата му му навяват тягостно чувство: „Беше трудно да свържа в едно цяло в главата си нейното ново лице и моите стари спомени за нея: днешният ѝ странен изглед с онази, която някога беше толкова близката ми и обичана „Алиса“.
Луис Карол така и не разбира какво е приготвила съдбата за неговата любимка. По време на Първата световна война Алиса губи две от децата си, а след смъртта на съпруга ѝ е принудена да продаде и най-ценното си притежание – ръкописът на приказката, подарен ѝ от автора. „Приключенията на Алиса под земята“ е предложена на търг на Sotheby’s. Алиса получава 15 400 лири от продажбата, с които успява да изплати дълговете си.
Алиса доживява до 82-годишна възраст. Почива 36 години след като си отива писателят, увековечил образът ѝ в една чудесна приказка.
Дори и вече на възраст, за околните тя все си остава Алиса от „Алиса в Страната на чудесата“, но слава много ѝ тежи и я притеснява. На сина си пише: „О, скъпи мой! Колко много се изморих да бъда Алиса в Страната на чудесата! Звучи като черна неблагодарност, но съм много изморена!“
Но дори и след смъртта си тя си остава Алиса от приказката. На надгробния ѝ камък е изсечен надпис, който гласи: „Гробът на мисис Реджинал Харгрийвс, Алиса от „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар