3.5.17

За него независимостта, мощта и величието на държавата са онзи идеал, към който всеки владетел следва да се стреми с всички възможни средства, без да зачита моралните правила и гражданските права. За пръв път той въвежда в употреба термина “държавен инетерес”, който оправдава всички действия на управляващите извън рамките на закона, щом се касае за случаи на защита на “висшите държани интереси”.

3 май 1469 година, селцето Сан Кашано в околностите на Флоренция. В семейството на адвоката Бернардо ди Николо Макиавели и съпругата му Бартоломеа ди Стефано Нели се ражда третото им дете. Първите две са момичета, затова и раждането на Николо ди Бернардо дел Макиавели е посрещнато с огромна радост. На малкия Николо са осигурени всички средства, за да получи солидно образование. Познава в детайли всички трудове на класиците на философията и историята, и макар че не владее гръцки, е изчел преводите на трудовете на Тукидит, Полибий и Плутарх.

Дълги години Николо Макиавели е на служба в администрацията на флорентинската държава. Времената, в които живее, са сложни. Итаилйския полуостров е разкъсан на феодални градове – държави, които един след друг биват завладявани от Франция, Испания или Свещената Римска империя. Съюзниците днес, утре вече може да са врагове. Наемниците се бият за пари и само за пари.
През 1494 година френският крал Карл VIII завоюва Флоренция. Пиеро ди Лоренцо Медичи – последният от фамилията Медичи, която управлява града почти 60 години, е изгонен и на негово място за управител е назначен монахът Савонарола. В следващите 4 години във Флоренция, под диктата на Савонарола е възстановена републиканската форма на управление с всичките й присъщи атрибути на администрация. През 1498 година Макиавели, с поддръжката на Савонарола, получава държавния пост на секретар и посланик. Въпреки че съвсем скоро след това Савонарола е низвергнат и екзекутиран, протежето му Макиавели продължава кариерата си на дипломат. Между 1499 и 1512 година е изпратен на няколко дипломатически мисии в двора на Луи XII във Франция. Пак по дипломатически въпроси води преговори с Папския двор.

През 1502 година започва да се сближава с Чезаре Борджия – способен военачалник и държавник, който по това време се опитва да разшири владенията си в централна Италия. Историците смятат, че именно времето, което Макиавели прекарва в компанията на Чезаре Борджия, става източник на идеята за “майсторството в управлението на държавата, без оглед на моралните устои”, която заляга в най-известния му труд – трактатът “Владетелят”.

Владетелят” и “Разсъждения по първата декада на Тит Ливий” са двете му по-значими произведения, в които излага възгледите си за управление на държавата. Историците наричат Макиавели изтънчен циник, според когото в основата на политическото поведение трябва да залегнат изгодата и силата, и че в политиката следва да се опираш на силата, а не на морала, който спокойно трябва да се пренебрегва, ако се преследва благородна цел. Днес, когато кажем макиавелизъм възприемаме точно онова, което е записано в Оксофордския речник на английския език: “упражняването на хитрост и двуличие в управлението или в личностен план изобщо”.

Накратко, ако решите, че схващанията на Макиавели най-добре се описват от фразата “Целта оправдава средствата” няма да сбъркате. Но ще сгрешите, както и мнозина други, ако смятате, че тази фраза е негово творение. Заради припокриването на схващанията му с нея, често му я приписват, но тя в действителност се ражда повече от век след смъртта на Макиавели. Finis sanctiflcat media е формулирана от йезуитския монах Антонио Ескобар и Мендоса през 1644 година, а по-късно става и девиз на Йезуитския орден.

Макиавели почива на 21 юни 1527 година. Не е известно къде е погребан. В базиликата “Санта Кроче” във Флоренция е изграден негов кенотаф, на който е изписано “Величието на името му не може да се предаде от никоя възхвала” (Tanto nomini nullum par elogium).

Докато се намира в изгнание Наполеон в своите “Максими и мисли на затворника” пише: “Всеки път, когато болестите и занятията ми го позволят, препрочитам Макиавели, и все повече се убеждавам, че той е профан”.

0 коментара:

Публикуване на коментар