Какво би било усещането, ако станем свидетели на сътворението на Вселената? (видео)

Преди около 13,8 милиарда години се случва нещо абсолютно… магично, поради липсата на по-точна дума. В един безкрайно кратък миг, от една безкрайно малка точка енергия се ражда цялата Вселена. Наричаме този миг „Големият взрив“. Знаем, че това събитие се е случило, защото вселената непрекъснато се разширява и галактиките се разбягват из безкрая ѝ. Колкото по-надалеч (и следователно по-назад във времето) се вглеждаме, толкова по-малка става вселената; от това разбираме, че тя някога е била безкрайно малка и че все някога в миналото е имало някакво начало.

Разбира се, че изобщо не може да се говори за свидетели на това събитие. И все пак, ако си представим хипотетично, че можеше някак да сме свидетели на грандиозното представление на раждането на Вселената, какво бихме видели и почувствали? Ново изследване, публикувано в отвореното хранилище за научни доклади ArXiv, се фокусира върху количеството светлина, налична в онези начални мигове на мирозданието. А със заключенията на разработката получаваме и информация за някои възможности да разберем „какво бихме видели и усетили“.

Нощното небе в микровълновия спектър. Сателитна снимка на текущото микровълново небе, във фалшиви цветове и без корекция за движението на Слънцето около нашата галактика.

Днес Вселената може и да ни изглежда студена и тъмна, но в нея има много-много светлина. Човек може да вижда част от нея, но има и светлина на честоти, които сетивните ни органи не са пригодени да наблюдават. Нощното небе, например, ни изглежда тъмно, но всъщност сияе с честоти на светлината, недостъпни за човешкото око. Все пак, научили сме се как да наблюдаваме тази част от спектъра с помощта на микровълнови детектори. И светлината, която те улавят, запълва пространството и е практически еднаква, накъдето и да погледнем.



Светлината, която днес запълва космическото пространство, го затопля до средно едва с 2,7 градуса над абсолютната нула, или до температура -270°C. В бъдеще, понеже Вселената продължава да се разширява с все по-бързо темпо, светлината ще се разсее още повече и вселенската „метеорологична“ прогноза е категорична и неумолима – температурата бавно ще достигне до най-ниската възможна точка от -273 ° C.

Ако върнем часовника обратно, обаче, ще се окаже, че „пристигаме“ от много по-топъл климат. В миналото, когато Вселената е била по-малка и по-сбита, светлината, която е запълвала пространството се е разпространявала и на по-високи честоти, и в по-високи температури.

Вероятно всеки от нас е запознат с физиката на охладителните процеси (макар и да не си даваме сметка всеки път за тях): когато, например, използвате дезодорант, усещате го студен, защото при разпръскването му газът в него се разширява, а това води до охлаждането му. Подобно нещо се е случило (и се случва) и със светлината във Вселената, докато всемирът се разширява. А това означава, че ако изминем целия път и започнем от началото, ще установим, че нощното небе ще изглежда и ще го усещаме много по-различно от това, с което сме свикнали.

… и беше светлина

По време на Големия взрив пространството е било наситено със светлина. Части от секундата след грандиозното събитие, Вселената е била над един милион трилиона пъти по-малка от размерите на атом. Била е и гореща, много-много гореща: септилион (единица, последвана от 24 нули) пъти по-гореща от ядрото на нашето Слънце.



От това свръхминиатюрно и свръхгорещо начало започва разширяването и охлаждането. На този ранен етап Вселената е и изключително ярка и сияеща на честоти на светлината, които човек не би могъл да види. Няма звезди, а само една „унифицирана“ и безформена „супа“ от елементарни частици. Ако се поставите в ролята на супербожество и си представите, че в онзи момент сте имали възможност да отворите очи, за да погледнете небесата, щяхте да се окажете в ситуацията на моментално ослепено от мощта на светлината супербожество – дори и светлината извън видимите честоти от спектъра може да навреди на очите.



Докато Вселената се превърне в поносимо място за човешкото око, изминават около 1,2 милиона години. В този момент вече има атоми. Те започват да се зараждат около 370 000 години след Големия взрив. Може и да ни изглежда като много дълго време, но изобщо не е така, като вземем предвид, че възрастта на Вселената в наши дни гони 14-те милиарда години. По онова време обаче, небето щеше свети с цвета и да е с температурата на пламъка на свещ (най-горещата част от пламъка на свещ е с температура 1400°C). И макар, че на тази светлина бихме могли да четем, например, щяхме да се окажем добре препечени, докато се наслаждаваме на прочетеното.

После небесата щяха да си продължат да светят и бавно яркостта им да намалява; за още около 4,6 милиона години щеше да изглежда все по-тъмно и по-червено, докато се превърне в черно за човешкото зрение. Все още няма звезди, така че небесата ще са просто равномерно и наситено тъмни. В същото време обаче, щеше да е все още много горещо – с температура като на добре загрята гореща фурна, което при всички случаи е достатъчно, за да опече човешко създание.

Позната гледка: Млечния път

И тъй като Вселената продължава да се разширява, небесата биха ставали по-тъмни, но пък температурата щеше да се движи в посока на все по-приемлива. Ще са нужни още около 4,3 милиона години – т.е. когато Вселената ще наближава възраст от 10 милиона години – докато температурата в нея стане поносима, ако за поносима се приеме гореща сауна. След още 1 милион години космосът ще е място с температурата на чаша топъл чай или приятно гореща вана.



Бихте могли през следващите 5 милиона години да се разхождате с летни дрехи, но ще започне да захладнява, когато Вселената наближи възраст от 15 милиона години. По това време ще се наложи да си носите и връхна дреха, защото около 16 милиона години след Големия взрив температурите ще минат под нулата. След 110 милиона години Вселената вече ще е едно място, охладено до температурата на течния азот.

Първите звезди във Вселената засияват около 400 милиона години след Големия взрив

И ако приемем, че някак сте успели да оцелеете през тези около 150 милиона години, преминавайки от свръхгорещините до температурата, при която почти всичко замръзва, ще станете свидетел на промените в небесата. От равномерната и безформена начална „супа“, материята през цялото време се е сгъстявала и се е събирала на отделни места, защото в цялата тъмнина все пак действа гравитацията. От събралите се „купчинки“ материя ще видите как се появяват блестящи островчета, а на места край тези малки островчета – места, като това, в което живеем днес – светлината и топлината ще се завърнат за втори път. Това е моментът, в който във Вселената засияват първите звезди, за да се стигне и до небесата, каквито са ни познати днес.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>