Нови данни: Първите звезди са се появили 150 милиона години по-късно от досега приеманото

Картата на Млечния път, съставена от комбинираните изображения в микоровълновия и милиметровия частотен диапазон. Това е извън видимия спектър.

Горещ газ, прах и магнитни полета, преплетени в магически водовъртеж – това представлява най-новата карта на нашия Млечен път. Изображението е съставено на база новите, допълнени данни от мисията на космическата обсерватория “Макс Планк” на Европейската космическа агенция и NASA.

С помощта на радиотелескопа “Макс Планк” в продължене на 4 години са събирани данни за реликтовото излъчване – радиационния фон, останал от първите дни на раждането на Вселената. Космическият телескоп помага на астрофизиците по-добре да разберат историята и същността на мирозданието, в това число и на нашата галактика.

“Планк може да види най-старата светлина от времето на раждането на Вселената, космическият прах и газ в нашата галактика и почти всичко случило се – пряко или по резултата от въздействието му върху светлината от първите дни на мирозданието”, казва Чарлз Лоурънс, участник в проекта от страна на NASA. Новите данни са огласени на 5 февруари и включват всичко, заснето по време на проекта. Екипът от учени, ангажирани в работата с космическия телескоп “Макс Планк”, са на мнение, че новите данни разширяват познанията ни за Вселената, в това число чрез по-прецизното измерване на материята и тъмната материя, както и начина по който те са обвързани.

-- Червеният цвят в изображението в ляво горе показва температурата и разпределението на космическия прах в галактиката ни. Космическият прах е студен - температурата му е около 20 градуса над абсолютната нула (20 Келвина).

-- В дясно горе в жълто-оранжево е показано струпването от въглероден окис. Наблюдава се около местата, където в равнината на галактиката се раждат нови звезди.

-- В зелено (долу в ляво) са излъчванията от типа "свободен-свободен". Този тип радиация се предизвиква от сблъсъците между свободни електрони и протони, наблюдаващи се в районите на формиране на млади звезди.

-- В синьо (долу в дясно) е т.нар. синхротронна радиация - радиацията, която се поражда от свръхбързи електрони, изхвърлени от супернови звезди, биват улавяни в магнитните полета на Млечния път.

Анализът показва, че според прецизираните данни, се налага да променим схващанията си за това, колко дълго е продължил периода, през който във Вселената е царял пълен мрак. Предварителните анализи показват, че периода, известен като Тъмните времена – времето между Големия взрив и преди първите звезди да “заблестят” – е продължил около 100 милиона години по-дълго от досега приеманото в научните среди. Предишните теоретични модели предполагаха, че Тъмните времена са продължили между 300 и 400 милиона години след Големия взрив, докато според новите данни светлината се е появила около 550 милиона години след раждането на Вселената. Анализът ще продължи, за да се прецизират и потвърдят заключенията.

Данните потвърждават още и теорията за съществуването на загадъчната тъмна енергия, която се противопоставя на гравитацията и я възпира от това да разкъса Вселената. За момента се потвърждават предположенията, изложени в теоретичните постановки на Теорията на относителността на Айнщайн.

Още нещо ново – “Макс Планк” вече разполага с каталог от повече от 1500 галактични струпвания – най-богатата колекция за момента. Данните са архивирани в базите на Европейската космическа агенция и предстои детайлният им анализ. Галактичните струпвания (клъстери) изпълняват ролята на “пътни знаци” в космическите кръстовища и помагат на учените да проследяват еволюционните процеси във Вселената.

Карта на разпределението на масите в Млечния път. По-светлите петна показват по-масивните региони. Тъмните петна са места с по-малко струпване на маса.

За около 400 от тези галактични клъстери е установена и приблизителната им маса. Тя варира между 100 и 1000 пъти по-голяма от масата на Млечния път. Важното в това измерване е, че дава повече яснота за взаимодействието между материя, гравитация, тъмна материя и тъмна енергия.

Телескопът “Макс Планк” събира данни за микровълновия радиационен фон. Тази “светлина” (излъчването е извън видимия спектър) датира от около 370 000 след Големия взрив – времето, когато температурата във Вселената спада достатъчно, за да може светлината да се освободи от оковите на супер заредените частици и да започне пътешествието си из безкрая.

Разпределението на поляризирания космически газ в Млечния път, заснето в милиметровия спектър.

Картите, които се съставят с помощта на данните от телескопа, показват местата, на които материята започва да се събира и да се превръща в зародиши на бъдещи галактики. Анализирайки разпределението на тези “точки на събиране” в пространството, учените могат да получат представа за начина и условията при които те са се формирали в съвсем ранните години на Вселената  - само миг след нейното раждане. Тези данни от своя страна ще им предоставят информация как светлината от най-древните времена се е променяла по време на дългото й пътуване, докато достигне до нас. А това на практика е историята на космоса, записана със светлина.