2 февруари 2022 г.

Човек е склонен сам да си създава проблеми от нищото. Понякога тази склонност придобива такива огромни мащаби, че води до сътресения в катастрофален мащаб.

Може би първият документиран случай на икономическа криза, предизвикана по спекулативни причини е т.нар. мания по лалетата. Случката се разиграва през 30-те години на XVII век, като кулминацията настъпва на 2 февруари 1637 година. От този ден, само за няколко седмици, хиляди холандци се оказват разорени. Съдбите на всички се преобръщат. А самата история започва с невинното увлечение на австрийския посланик в Турция – Охир Гилен де Бузбек.

Той донася от Константинопол във Виена няколко луковици на лалета, които са посадени в градините на император Фридрих I. Грижите по отглеждането на новата придобивка са поверени на Карл Клаузиус (истинското му име е Шарл де Леклюз). Славата му на добър градинар стига до Лайденския университет в Холандия. Поканен е да се грижи за градината на университета. Клаузиус тайно пренася няколко луковици на лалета и така в Холандия се появяват първите представители на това цвете. За малко повече от 20 години ботаниците там успяват чрез кръстосване да създадат десетки нови сортове лалета.


Сатира на манията по лалетата. Картина на Ян Брьогел Младши (около 1640 г.), изобразяваща спекулантите с луковици на лалета като маймуни, облечени в характерните за аристокрацията дрехи от епохата. Една от маймуните уринира върху доскоро скъпата си стока, други са изправени пред съдия, а трета я отнасят в гроба.
Към 1625 година цената на луковица от някои от редките сортове можело да достигне цена от порядъка на 2000 флорина (флоринът е златна монета с тегло около 3,5 грама). Десет години по-късно редките сортове луковици се търгували още по-скъпо – достигали и до 5500 флорина. А в началото на 1637 година цените на луковиците на лалетата били 25 пъти по-скъпи, отколкото преди десетилетие. Търговията с луковиците се осъществявала на борси в Амстердам, Ротердам, Харлем и Лайден. Заради постоянно растящите цени мнозина търсели бързо забогатяване, зарязвали традиционните си занимания и се включвали в “манията по лалетата”. Някои от търговците направили огромни пари, а буквално цялата икономика на Холандия започнала да се върти около лалетата.



Налице били всички похвати за спекулативно забогатяване. Хора от средната класа залагали къщи и имоти, за да закупят луковици, които да препродадат на по-висока цена. Дори и бедняци се включвали в търговията. Сключвали се сделки с предварително плащане за луковици, които ще се появят при следващата реколта. Постепенно пазарът станал неконтролируем. За да се стигне до първите дни на февруари 1637 година, когато цените рязко падат. Както във всяко подобно начинание, в един момент предлагащите станали много повече от купуващите. Стига се до обезценяване над 100 пъти. Хиляди са разорени.


Колесницата на глупаците. Картина на Хендрик Гериц Пот от 1637 г. Флора, богинята на цветята, окичена с лалета, заедно с двуликата богиня на успеха Фортуна, се вози в колесница, насочила се към неминуема гибел в морската шир. Следват я тълпи от тъкачи от Харлем, изоставили занаята си, за да се включат в спекулациите с лалета. 
Някои от съвременните икономисти не приемат, че това води до срив на цялата икономика на страната. Самото явление дълго време не е било известно, а и до днес не е достатъчно добре проучено. Известните факти са няколко. Отглеждането на лалета все пак донася слава на Холандия. Индустрията оцелява въпреки сътресението, а век и половина по-късно се стига до там, че турският султан внася от Холандия лалета.



Случилото се през ония години става достояние за широката публика едва през 1841 година, когато е описано в книгата на английския журналист Чарлз Маккей “Най-големите заблуди и безумия на тълпите”. Връзка с темата за “манията по лалетата” може да се намери и в романа на Александър Дюма-баща “Черното лале”.



И дори това да не е първият случай на спукването на спекулативен балон, добре е да се помнят уроците от историята – не всичко, което блести, е злато.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...