2 февруари 2019 г.


Препинателните знаци не са от вчера. Въвеждането им в употреба е плод на усилията на много учени хора от древността и по-ново време.
Още през IV век пр.н.е. Аристотел пише: “Да се поставят препинателни знаци в творенията на Хераклит е (непосилен) труд, защото не е ясно кое за какво се отнася”. На база на това изказване се определя времето за появата на препинателните знаци (Хераклит и Аристотел са разделени от век и половина във времето).

Друга версия приписва на Аристофан Византийски (III–II век пр.н.е.). Която и от двете версии да е вярната, факт е, че към началото на I  пр.н.е. гърците ползват само три знака за пунктуация – точка, разположена долу на реда, в средата или в горната част.
Точката в долната част на реда изпълнява същата роля, каквото и в наши дни – край на изречението. Ако е поставена в средата на реда играе роля на запетая, а в горния край на реда – на двоеточие.

През средновековието обаче всички гръцки системи за пунктуация са забравени. Това налага в края на VIII век учените от т.нар. “академия” в двора на Карл Велики да изобретяват препинателните знаци наново. Въпросителният знак, например, в новата версия изглежда като точка с тилда над нея (вълнообразната чертичка показва промяната в интонацията). Знакът за възклицание (или удивителната) се появява едва през XIV век. В началото се изписва като наклонена надясно черта (показва повишаването на тона) с две точки под нея.



В края на XV и началото на XVI век венецианският печатар Алдо Мануцио систематизира всичко това и въвежда в употреба препинателните знаци в онзи вид, в който ги използваме и днес.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...