Крепостта, която европейските “търсачи” на злато, слава и бързо забогатяване построяват, наричат с дългото Суидад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буен Айре. Буквално това име се превежда като „Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър“ или по-кратко “Град на попътния вятър”. Легендата разказва, че слизайки на брега сред няколко месеца плаване, един от матросите, гален от лекия ветрец възкликва “Колко е прекрасен въздуха на тази земя!”. “Буено айре” – прекрасен, хубав въздух, а от там – името на града.
През 1541 година под натиска на индианските племена, испанците са принудени да напуснат крепостта и да я изгорят. Кървавите сблъсъци с индианците кечуа и гуарани, агресивно настроени спрямо преселниците от Стария свят, както и трудностите със снабдяването с храна и оръжия, карат оцелелите колонисти да търсят спасение в основания няколко години по-рано Асунсион (днешната столица на Парагвай, намираща се приблизително на 1000 километра нагоре по течението на река Парана).
Второто основаване на Буенос Айрес от Хуан де Гарай |
Днес от дългите имена е останало само Буенос Айрес. На мястото, където е издигната първата крепост се намира в чертите на квартал Сан Телмо на Буенос Айрес, на юг от центъра на града. След второто основаване и до наши дни, градът постоянно се разраства. Богатството му за дълъг период от време се дължи най-вече на незаконни или полулегални търговски машинации между Новия и Стария свят. Постепенно градът придобива славата на “Париж” на Южна Америка.
Днес, 486 години след основаването си, столицата на Аржентина е мегаполис, в който живеят около 3 милиона души.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар