12.10.16


"...24. Заради това са и проводени от Него тия ръчни пръсти и е начертано това писмо.
25. И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
26. Ето и значението на думите: мене - изброи Бог царството ти и му тури край;
27. текел - претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;
28. персе - царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси".
29. Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.
30. В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,
31. и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години..."

Това е записано е Старозаветната книга на пророка Данаил (Дан. 5:24-31). Фразата в църковнославянските текстове "Мене, мене, текел, упарсин" (а на арамейски "Мене, текел, фарес, упарсин") се превръща в крилата и произнасянето ѝ се възприема като предзнаменование за кончината на изтъкната личност, а освен това е синоним на разточително нехайство пред лицето на някаква реална опасност. Описаното в библейския текст обаче, освен като легендарна случка, има зад себе си и реално историческо събитие.

Пирът на Балтазар. Рубенс
Според преданието, в нощта преди Вавилон да бъде превзет от войските на персите, Балтазар (Валтасар) - син и съвладетел на последния цар на Нововавилонското царство Набонид, устройва разточителен пир за приближените си. Докато пируващите оскверняват трофейните съдове, заграбени от Соломоновия храм, ползвайки ги за гуляя си, на стената на залата невидима ръка изписала думите "Мене, текел, фарес". Вавилонските мъдри мъже се затруднили да обяснят значението на загадъчния надпис, затова повикали израелтянина Данаил. Пророкът дал своето тълкувание - "мене - изброи Бог царството ти и му тури край;..." В бувкален превод фразата гласи: "мина*, мина, шекел** и половин мина". С други думи, поставените на божествените везни царските дела и постъпки не тежат достатъчно, за да се ползва владетелят с божествената подкрепа.

Така звучи и тълкуванието, което пророк Данаил дава на Балтазар: Божията ръка подсказала на последния Вавилонски владетел, че Бог е премерил твоето царство, сложил те е на везната и те е претеглил като владетел, след което е пресметнал да раздели царството ти между мидийците и персийците. Казано по-ясно: "премерено, претеглено, пресметнато".


Пророк Данаил в ямата с лъвовете. Рубенс
Старозаветният библейски текст се основава на действително историческо събитие - в нощта на 12 октомври 539 г. пр.н.е. Вавилон е превзет от войските на персийския цар Кир Велики. Датата, на която това се случва, е точно установена, благодарение на датировките, извършени след разчитането на Бехистунския надпис, открит през XIX век.

Кир II предприема похода срещу Вавилон през пролетта на 539 г. пр.н.е. По това време той вече е покорил много от съседните на империята му земи и спокойно може да концентрира силите си срещу вавилонският владетел Набонид и синът му (и съвладетел) Балтазар. Още в началото на кампанията на Кир Велики, на негова страна - изменяйки на клетвите си, дадени на Набонид - преминава Угбар, наместник на областта Гутиум (вавилонска провинция на изток от средното течение на река Тигър). Херодот описва как при преминаването през Хинд (съвременната река Дияла), един от свещените за персите бели жребци се удавя. Разгневен от загубата, Кир заповядва да накажат реката. В течение на месеци, персийската войска прокопава 360 канала и отвежда водата. Всъщност, при настъплението си, Кир е задържан от хидро съоръженията, изградени по времето на Навуходоносор II, и приведени в действие в този труден за вавилонци момент. Изпуснатите води заливат цялото пространство от градовете Опис и Сипар до южните области, като така отрязват вражеските армии от Вавилон. Това, което Херодот представя като прищявка и проява на гневна опърничавост, очевидно е напълно обмислено действие – водите от наводнените територии да бъдат отведени и местността да стане проходима. Чак след края на тази операция по отводняването, Кир успява да продължи похода си.

Бехистунският надпис
Войските на Нововавилонското царство издигат лагер в град Опис, за да прикрият бродовете през река Тигър. Но към края на септември Кир неочаквано заобикаля Мидийската стена от запад. Изпратеният от него авангард на Угбар обсажда Вавилон, в който се намира силен гарнизон, начело със сина на Набонид, Балтазар. Самият Кир атакува в тил армията на Набонид, разположена в Опис. В битката край Опис, разиграла се в края на септември, вавилонската армия търпи тежко поражение и побягва. Набонид, с малцина от оцелелите, се опитва да отстъпи към Вавилон, но пътят му е отрязан от войските на Угбар. Това го принуждава да се укрие в Борсипа.

На 10 октомври без бой пада другият важен град - Сипар, а на 12 октомври 539 г. пр.н.е., както става ясно историческите източници, приведени в сравнение с датировките от Бехистунския надпис, Угбар влиза във Вавилон.

Кир II Велики
Балтазар се опитва да окаже съпротива на персите в центъра на града, но е убит. Когато Набонид научава за падането на Вавилон и гибелта на Балтазар, напуска Борсипа, връща се във Вавилон и доброволно се предава в плен. На 29 октомври във Вавилон влиза и самия Кир, на когото е устроено тържествено посрещане. Плененият Набонид без излишен шум е изпратен в почетно заточение в отдалечения Карман в източен Иран, където завършва дните си.

След края на Нововавилонското царство, с нарочен декрет от 537 г. пр.н.е. Кир Велики разрешава на отведените от Навуходоноср във вавилонски плен евреи да се завърнат по родните си места. Юдейското царство търпи поражение на три пъти между 597 и 581 г. пр.н.е. и огромна част от жителите му са принудително изселени във Вавилония. Разбира се, не всички пожелават да се завърнат, но онези, които се прибират в Йерусалим се заемат с възстановяването на града и до 515 г. пр.н.е. успяват да изградят отново Йерусалимския храм, където са възстановени и служенията в чест на юдейския Бог.

-----------
* мина - стара мярка за тегло
** шекел - еврейска мярка за тегло на злато и сребро

0 коментара:

Публикуване на коментар