13 октомври 1307 година. Петък. Три седмици по-рано, на 22 септември, френският крал Филип IV Хубави разпраща из цяла Европа писма, с изричното нареждане да бъдат отворени точно на указаната дата. В писмата се нарежда да бъдат арестувани рицарите от ордена на Тамплиерите. Обвиняват ги в ерес, содомия, канибализъм и още множество престъпления.
Орденът на рицарите Тамплиери се ражда през 1118 година в Йерусалим. Свещеният град е превзет от кърстоносците от Първия кръстоносен поход през 1099 г. Как точно осемте рицари-монаси стигат до идеята за създаването на воинското братство – не е изяснено. Знае се, че избират за своя резиденция мястото, на което според преданията се е издигал Първият храм на Йерусалим, построен от цар Соломон. От там идва и името на ордена – Тамплиери, от “тамплие” (храм на френски). Орденът с променлив успех води битки срещу сарацините и в началото си малко се различава от другите, подобни на него - Ордена на Гроба Господен, Ордена на св. Йоан (Малтийския орден), Тевтонския орден и т.н.
Когато “неверниците” прогонват кръстоносците от Светите земи, тамплиерите се захващат основно с бизнес делата си. На практика техните командерии (“първичните организации” на ордена) създават в Европа първата разплащателна система, която позволява на пътуващите по несигурните друми на континента да не носят големи суми пари със себе си. Тамплиерите разчитат на развитата си стройна йерархична система из целия континент. Те започват да приемат пари от пътуващите от град А до град Б, срещу които издават разписка, с която пътникът по-късно може да си вземе парите от град Б, като просто посети тамощния “клон” на тамплиерския орден. И не само извършват услугата по “безналични разплащания”. Кредитират начинания и хора, на които си струва да дадеш пари назаем, срещу съответната лихва, разбира се. Вероятно страстта им към трупане на печалби се оказва пагубна за ордена.
Френският крал Филип IV Хубави се оказва сред най-големите длъжници на ордена. След като печели яростния двубой с папа Бонифаций VIII и на практика поставя под зависимост папската институция, решава с един удар да се избави както от дълга си, така и от кредиторите си. Цялата история е представяна пред обществото като заговор на един алчен крал срещу честните и благородни тамплиери. Но не оставайте с грешното впечатление, че Филип Хубави е абсолютно изчадие адово, както и братята тамплиери не са света вода ненапита.
Акцията е планирана тайно и изпълнена със завидна прецизност за онова време. 13 октомври 1307 година наистина се оказва “черен петък” за тамплиерския орден. През този и следващите няколко дни са арестувани хиляди рицари – според някои сведения над 10 000 членове на ордена. Подложени са на жестоки изтезания, за да признаят, че са еретици, покланящи се на демонични същества; че практикуват масово содомия и… какво ли още не. Висшите ръководители на ордена също са заловени, измъчвани и след като си признават греховете и прекарват в тъмница почти 7 години, в крайна сметка са изгорени на клада. С това реалната история на ордена на Тамплиерите приключва и започват легендите.
Един от митовете твърди, че основателите на ордена попадат на огромни съкровища под развалините на храма на Соломон (където се намира в началото тяхната “резиденция” в Светия град). Когато обаче кралските бирници на Филип Хубави се добират до хазната на ордена, не откриват нищо. Тамплиерите са успели да изнесат всичките си съкровища, трупани през славните им години. Изобщо, дали са имали какво да изнасят? Според някои историци, 30-тина години преди френският крал да ги ликвидира, братята рицари изпадат в тежка криза и по времето, когато тамплиерите са арестувани, просто хазната им е наистина изпразнена. Да приемем, че все пак са успели да изнесат съкровищата си. Но къде?
Така стигаме до втората легенда, която условно може да се нарече “американската следа”. Сред многото съкровища, открити някога от основателите на ордена под Йерусалимския храм, се твърди, че тамплиерите попадат на карта, на която (не забравяйте, че става дума за началото на XIV век) са изобразени Северна и Южна Америка. След разгрома на ордена въпросната карта като един библиографски куриоз в продължение на почти 200 години бива разнасяна из монашеските и кралски библиотеки по цяла Европа, докато в края на XV век не попада в ръцете на един хитрец на име Кристобал Колон. Той после ще се прослави и ще остане в историята под името Христофор Колумб. Дали братята тамплиери, след погрома над ордена, са успели да пренесат и скрият съкровищата си в Новия свят, за който по онова време знаят само те, благодарения на мистериозната карта?
А какво ще кажете за третата легенда, че съкровищата са пренесени не на запад, а на изток и попадат в земите на руснаците? Именно с рицарските милиони, твърдят някои любители на конспиративните теории, се обяснява подема на раздробените руски княжества и обединяването им около общия център Москва по времето на Иван I Данилович Калита.Легендата праща съкровищата и в земите на немците. Корабите с тамплиерско злато успяват да стигнат само до Източна Прусия. Там вдъхват втори живот на Ливонския орден (клон на Тевтонския орден в земите на Ливония), който започва да трови живота на съседите си и най-вече на руснаците, чак до времето на Иван Грозни.
И накрая, основната легенда за най-ценното от съкровищата на тамплиерите – Свещеният Граал. За него има две версии. Според каноничната, така се нарича съдът (предполагаемо чаша), в който след екзекуцията на Христос на кръста е събрана неговата кръв. След това въпросната чаша придобива магични свойства. Тази реликва уж се оказва във владение на тамплиерите, след като разкопават останките на Соломоновия храм. Втората версия е известна на мнозина благодарение на книгата на Дан Браун и филма по нея “Кодът на Да Винчи”. Тази версия обаче е измислена много по-рано. Според нея голямото съкровище на тамплиерите не е чашата, събрала кръвта Христова в нейния биологичен вид, а информацията за това, в чии вени сред кралските династии в Европа (предполага се, че това е линията на Меровингите) тече кръвта на Спасителя.
От онзи черен петък на 13 октомври са изминали 712 години. Граалът е търсен къде ли не и от кого ли не.
Уви, щастието да го държат в ръцете си са имали до този момент само двама – сър Ланселот и Индиана Джоунс.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар