14 октомври 2017 г.

В наши дни Occidental Grill & Seafood, който се намира на Пенсилвания авеню във Вашингтон - съвсем близо до Белия дом, е един от най-луксозните и изискани ресторанти в столицата на САЩ. Преди 55 години ресторантът също е сред добрите, но не чак с такава слава и известност. Именно там, на една от масите му, двама човека се опитват да изведат света от предверието на ада на ядрената война, към което се е запътил…

На 14 октомври 1962 година американски разузнавателен самолет засича при рутинен полет, че в Куба с ускорени темпове се изграждат стартови площадки за съветските балистични ракети Р-12. Радиусът им на действие от 2 000 километра им позволява да достигнат до коя да е точка от източното крайбрежие на САЩ, включително до Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго и Канзас сити.

Президентът на САЩ Джон Кенеди и първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов постоянно си разменят телеграми, но изобщо не могат да достигнат до споразумение за решаване на Карибската криза – нито една от страните не желае да направи по-големи отстъпки и да се предотврати избухването на военен конфликт.

13 дни – до 28 октомври, светът се намира на прага на ядрен сблъсък между двете супер сили по онова време – САЩ и Съветския съюз. Без никакво съмнение причина за кризата става намерението на СССР да разположат ракети, способни да носят ядрени бойни глави, буквално пред вратите на американците.

Светът с напрежение следи развитието на ситуацията и с тревога от липсата на конструктивни стъпки по преодоляване на конфликта. На 22 октомври съветникът към Посолството на СССР в САЩ Александър Феклисов е поканен на закуска в Occidental Grill & Seafood от своя стар познат - американският телевизионен журналист Джон Скали. Феклисов официално се води съветник към съветското посолство, но за него се знае, че всъщност работи за разузнаването на СССР. Джон Скали години след Карибската криза ще бъде избран три години да представлява САЩ в ООН, но към онзи момент е само телевизионен журналист, за когото пък е известно, че е сред приятелския кръг на семейство Кенеди.
През онзи ден разговорът между двамата не потръгва, а международната обстановка продължава да се изостря с всеки изминал час. Три дни по-късно Феклисов кани Скали на обяд, пак на същото място.

- Как е самочувствието на Хрушчов? – пита в началото на разговора американецът.
- Не познавам лично Хрушчов, - отговаря Феклисов. И не пропуска момента да подхвърли иронично: - Вие си говорите на ти с президента Кенеди.
Заядливата бележка е подмината, но Скали дава на “съветския другар” да разбере, че "Пентагонът уверява президента на САЩ, че е готов – в случай на необходимост и след вземане на политическо решение – да приключи с режима на Кастро и съветските ракети за по-малко от 48 часа."

- Президентът трябва да си дава сметка, че нахлуване в Куба е равносилно на предоставянето на Хрушчов на свобода на действията, - отговаря Феклисов. – Съветският съюз може да нанесе ответен удар по ваше уязвимо място в друга част на света…
Скали започва да си мисли, че става дума за Западен Берлин, а Феклисов не се опитва да го разубеждава в тази му увереност. Всъщност, никой не е упълномощавал съветския разузнавач (пардон, съветник), да прави подобни смели изявления. По-късно Феклисов дълго време е укоряван за това, че е действал без разрешение от висшестоящите.
Скали и Кенеди обаче не знаят тази подробност, затова импровизацията на Феклисов за възможен удар по Западен Берлин вероятно стряска американския журналист, който незабавно се отправя към Белия дом. Ето как самият Александър Феклисов описва в мемоарите си случилото се в последствие:
“Около четири часа следобед започнах доклада си пред Добринин (посланик на СССР в САЩ през това време – бел. ред.) за разговора ми със Скали. Изведнъж влезе помощникът на посланика и ми предаде, че спешно на телефона ме чака Скали. Когато се чухме, той поиска незабавно да се срещнем отново.

След десет минути вече седяхме в бара на хотел “Статлер”, който се намира между посолството ни Белия дом. Без да губи време Скали ми заяви, че по нареждане на “височайшата власт” той ми предава следните условия за решаване на Карибската криза:
1. СССР демонтира и извозва от Куба ракетните си установки, като операцията се извършва под надзора на ООН;
2. САЩ свалят блокадата;
3. САЩ публично поемат ангажимент да не нахлуват в Куба.
Скали допълни, че такова споразумение може да бъде формално оформено в рамките на ООН.
Бързо записах и прочетох написаното на Скали всичко, което той ми каза. Той потвърди правилността на записаното от мен. След това помолих Джон да уточни, какво означава терминът “височайшата власт”. Изричайки отчетливо всяка дума, събеседникът ми каза: “Джон Фицджералд Кенеди – президент на Съединените американски щати"

Тази информация незабавно е предадена в Москва, от където от Хрушчов пристига положителен отговор и съгласие с поставените условия. Напрежението спада и ядрената катастрофа е избегната. Всичко това се случва на 26 октомври. На следващия ден Хрушчов поставя нови условия – да бъдат демонтирани ракетите, които САЩ са разположили в Турция. Кенеди не се съгласява с това. Стига се до нова ескалация, когато същия ден над Куба е свален американски разузнавателен U-2, а друг U-2 е почти прихванат над Сибир, но успява да се измъкне от преследването на съветските изтребители.

На 28 октомври 1962 година кризата приключва. Хрушчов нарежда на руските кораби, които транспортират ракетите Р-12 към Куба да се върнат в базите си. Президентът Кенеди официално отговаря на предприетата от Хрушчов маневра и обявява свалянето на американската морска блокада. Неофициално изпраща брат си Робърт Кенеди да приеме тайно условията за демонтирането на ракетите в Турция. Шест месеца по-късно и това условие е изпълнено.

Така приключват тринадесетте дни, през които човечеството буквално е на ръба на термоядрен конфликт. Александър Феклисов, след като работи още две години във Вашингтон, се завръща в Москва. По ирония на съдбата почива на 26 октомври 2007 година - точно 45 години след като заедно с американският журналист Джон Скали “спасяват света”.

0 коментара:

Публикуване на коментар