14 октомври 2017 г.

Запознатите със средновековната история знаят значението на тази битка. Но за нея малко се шуми, не се отбелязва с някакви специални ритуали. Значението й за хода на историята на западната цивилизация, за Европа, а и за света изобщо, е безспорно.

Датата е 14 октомври 1066 година. Край някогашният Хейстингс (днес на това място се намира малкото градче Батъл) в Източен Съсекс, се срещат войските на англосаксонският крал Харолд II Годуинсън и норманите, предвождани от Вилхелм, наречен по-късно Завоевателят. Незаконният син на норманския херцог Робер I Великолепни дебаркира с воините си на 28 септември 1066 година на югоизточното крайбрежие на Острова и заявява претенциите си към трона на Англия.

Малко предистория. Преди 1042 година, т.е. преди да се качи на английския трон, крал Едуард Изповедник прекарва 28 години в Нормандия при своя чичо Ричард II. Понеже няма наследници, Едуард около 1051 година, като благодарност за оказаното му по-рано гостоприемство и предоставеното му от управниците на Нормандия убежище, обещава английския трон на своя роднина по майчина линия Вилхелм II. Едуард Изповедник почива на 5 януари 1066 година, а на следващият ден за крал на Англия е избран братът на съпругата на Едуард – Харолд. Историците смятат, че това става според предсмъртното желание на краля. Харолд е коронован и получава благословията на църквата. В цялата работа обаче има много неуточнени и неясни моменти и това дава правото на Вилхелм да заяви претенциите си за английския трон. За да стане всичко още по-заплетено, претенциите си заявява и краля на Норвегия Харалд III Сигурдсон.

На 25 септември в битката край Стамфорд Бридж Харолд II сломява нахлулите от североизток норвежци. В сражението загива крал Харалд III Сигурдсон и на норвежката заплаха е сложен край. Харолд се връща в Йорк, но там го чака вестта, че на югоизток са слезли армиите на Вилхлем Нормандски.

Харолд II без да губи време тръгва да пресрещне норманите. На 11 октомври армията му вече е край Лондон. Бързото придвижване на войските не дава възможност на допълнително свиканите английски отряди да се присъединят към краля си, затова той поема на среща с врага на практика с онези воини, които печелят сражението край Стамфорд Бридж две седмици по-рано. На 13 октомври армията на Харолд достига до Хейстингс и вероятно под прикритието на нощта успява да заеме изгодна позиция – малък хълм, който днес се нарича Батъл Хил, чиято височина от 85 метра надморско равнище осигурява малка стратегическа преднина. Когато норманите пристигат рано сутринта на следващия ден, се оказват в по-неизгодното положение. Полето край Хейстингс освен това е с недостатъчни размери, за да могат двете армии да се разгърнат в пълен боен ред. Според хронистите и двете армии се построяват почти по идентичен начин.

Вилхелм Нормандски изпраща в дясното крило французи и фламандци, в центъра застава самият той, начело на своите нормани, а в лявото му крило са бретонците. Англосаксоните поставят отпред тежко въоръжените пехотинци. Преди да започнат атака или в отбрана, те плътно събират щитовете си, образувайки т.нар. “стена от щитове”, която е много трудно да бъде пробита. Зад тях се строява леката пехота. Хронистите посочват почти еднаква численост и за двете армии. Бройката няма да реши битката.

Норманите обаче разполагат със стрелци, докато англичаните почти нямат. Поради лошата подготовка обаче, обстрелването от страна на норманите не им донася някакви значими преимущества. Вилхелм Нормандски предприема фронтална атака – в центъра и по фланговете едновременно. Бретонците от левия фланг, сблъсквайки се с непробиваемата английска “стена от щитове”, се отказват и започват да отстъпват. Част от войските в десния фланг на англосаксоните започват неорганизирано да преследват отстъпващите надолу по хълма бретонци. На равното, без защитната си формация, англичаните са атакувани от норманската кавалерия и всички падат посечени.

Склонността на англичаните да се втурват в необмислени контраатаки е забелязана от норманските лордове и в течение на целия ден на няколко пъти те прилагат една и съща тактика – фалшиви атаки, фалшиво отстъпление и мълниеносен удар на конницата. Към края на деня предната линия на англичаните почти е разбита. Местата на истинските воини, паднали в битката, са заети от зле обучените и неподготвени опълченци. Вилхелм Нормандски също има повод за притеснения. Падането на нощта би го принудило да се оттегли и може да стане мишена за английския флот от Ламанша. В отчаян последен опит той нарежда на стрелците си да излязат отново напред, но този път да стрелят високо. Тактиката дава резултат – стрелите нанасят значителни поражения на англичаните. В легендите се говори, че Харолд II в този момент вероятно е пронизан от стрела в окото. Други летописи твърдят, че атакуващите нормански рицари, водени лично от Вилхелм Нормандски, буквално го разкъсват. Вероятността да са верни и двете версии – първо да е улучен в окото, а малко след това да е посечен и при конната атака – също е голяма. Така или иначе, Харолд II е мъртъв. Атакуващите нормани превземат височината и английските лордове започват бързо да изтеглят оцелелите си воини и да напускат бойното поле. Да се бият до последно остават само воините от личната охрана на мъртвия Харолд II.
Бойното поле, на което се провежда сражението
След края на битката Вилхелм Нормандски вече е готов да превземе цяла Британия. Две седмици събира подкрепления и изчаква победените английски лордове да се явяят, за да му се закълнат във вярност. Това обаче не се случва и Вилхелм поема към Лондон. Войската му изведнъж обаче се оказва изтощена заради епидемия от дизинтерия. Въпреки това, след като на няколко пъти прави неуспешни опити да превземе столицата Лондон, Вилхелм най-накрая успява – английските лордове се отказват да отблъскват атаките му и предават Лондон в негово владение. На Коледа, 25 декември 1066 година, Уилям Завоевателят (вече не Вилхелм, а Уилям) е коронован за крал на Англия.

На практика битката при Хейстингс е едно от малкото сражения в историята, които кардинално променят хода на историята. Макар и спечелена с неголям превес, тази битка отваря на Уилям пътя към завоюването на цяла Англия. В Англия не остава никой от старите лидери или техни роднини, които да организират някаква съпротива срещу Завоевателя. С това приключва и т.нар. Норманско нахлуване, което слага край на старото английско кралство. На негово място идва силната, централизирана монархия, която носи всички белези на европейската рицарска култура и феодално-васалната система на организация на държавата.

На мястото, където се провежда битката на 14 октомври 1066 година, е основано абатството Батъл. Олтарът на главната църква на манастира се намира точно на мястото, на което се смята, че загива Харолд II. А Уилям Завоевателят започва да изгражда онова кралство, което през следващите векове ще се превърне в могъщата Британска империя.

0 коментара:

Публикуване на коментар