Фридрих Вилхелм Ницше се ражда на 15 октомври 1844 година в село Рьокен, близо до Лютцен в източно германската провинция Прусия. Той е първото дете в семейството на лутеранския пастор Карл Лудвиг Ницше и Франциска Йолер. Проявява заложбите си в областта на филологията и музиката още в ученическите си години. Учи в университетите в Бон и Лайпциг, запознава се със съчиненията на Шопенхауер и това налага отпечатък върху мирогледа му – Ницше детайлно изследва философията на Шопенхауер и това продължава дълги години, докато около 1882 година окончателно не скъсва с философските възгледи на бележития мизантроп.
Развитието му е повлияно благоприятно и от дългогодишната му дружба с Рихард Вагнер. На 23-годишна възраст е мобилизиран в пруската армия. Служи в конната артилерия, но заради травма е демобилизиран.
Ницше е блестящ студент. Ползва се отрано с огромна репутация сред научните кръгове. През 1869 година, когато е едва на 25 години, получава професорско място по класическа филология в университета в Базел. Работи на това поприще през следващите 10 години.
През 1879 година, заради влошеното си здраве Ницше е принуден да се оттегли от активна преподавателска дейност. Между 1879 и 1889 година живее като независим писател, местейки се постоянно от град в град. През този период създава всичките си основни произведения.
Живее бедно с инвалидната пенсия, която му е отпусната от университета в Базел. Получава финансова помощ от приятелите си. От публикациите на произведенията му постъпленията са минимални. Става популярен едва след смъртта си.
В първите дни на 1889 година дълго развивалите се заболявания на Ницше ескалират и той губи разсъдъка си. Поведението му става неадекватно и хаотично. Държането му е характерно за хората с маниакални депресии. През следващите години до края на живота си Ницше рядко е в нормална умствена кондиция. Живее под грижите на майка си и сестра си. Опитите на психиатри и приятели да му помогнат не дават резултат.
През 1898 и 1899 година прекарва поне два мозъчни инсулта, които го оставят неподвижен, вече не може и да говори. През лятото на 1900 година се разболява от пневмония, усложненията от която довеждат до смъртта му на 25 август.
Почива в психиатричната болница във Ваймар. Погребан е до баща си в църквата в Рьокен.
Философските възгледи на Ницше често са принизявани до прочутото му твърдение, което се среща в няколко от съчиненията му – “Бог е мъртъв”. Едни виждат зад тази максима атеистът Фридрих Ницше. За други схващането му е много по-различно и крие в себе си по-сложно разбиране на божествеността. Според Ницше развитието на съвременната наука и нарастващата секуларизация на европейското общество са "убили" Авраамовия Бог.
Ницше твърди, че смъртта на Бог рано или късно ще доведе до загуба на всяка универсална перспектива на нещата и заедно с това всяко логично чувство за обективната истина. Лишени от усещането за обективна истина хората ще запазят само собствените си многобройни, разнообразни и променливи перспективи. Философията нарича този възглед "перспективизъм". Ницше смята, че “смъртта на Бог” може да доведе нещата отвъд голия перспективизъм - до категоричния нихилизъм, където вярата, че нищо няма значение и че животът няма цел е господстваща. А единственият изход на човека без Бог е самоубийството.
-------------
* Нетеизъм е общо наименование на възгледите, невключващи или отхвърлящи теизма, вярата в съществуване на персонализиран бог или божества. Нетеизмът обхваща както атеизма, отричащ съществуването на богове, така и други възгледи, като агностицизма, игностицизма, скептицизма и пантеизма
0 коментара:
Публикуване на коментар