В резултат на наблюдения, осъществени в рамките на проекта “Бледа червена точка”*, край звездата Проксима от съзвездието Кентавър е открита планета, сходна със Земята.
Астрономите са използвали телескопи на ESO и други инструменти, за да съберат неопровержими доказателства за съществуването на планета край най-близката до Земята звезда – Проксима от Кентавър. По класификацията отдавна търсеното небесно тяло е получило обозначението Proxima b. Планетата извършва една обиколка около своята “хладна” червена звезда за 11,2 дни. Температурата на повърхността му е такава, че позволява съществуването на вода в течна фаза. Новооткритата екзопланета спада към класа на скалистите и по маса съвсем малко превъзхожда Земята. Това е най-близката до нас екзопланета и вероятно най-близкото до Слънчевата система небесно тяло, на което съществуват условия, пригодни за живот.
Проксима от Кентавър (Proxima Centauri) е червено джудже. Тя е най-близката до Слънцето звезда и се намира на разстояние само от малко повече от 4 светлинни години. Това относително “студено” светило в съзвездието Кентавър е с прекалено слаба светимост, за да се наблюдава с невъоръжено око. Намира се в съседство с далеч по-ярката двойна звездна система алфа Кентавър AB.
В течение на първата половина на 2016 година учените провеждат систематични наблюдения на Проксима с помощта на 3,6-метровия телескоп на ESO в обсерваторията Ла Сила в Чили. Едновременно с няколко други телескопа по света се извършват допълнителни наблюдения. Мащабната кампания е под шапката на проекта “Бледа червена точка” (Pale Red Dot), и се води от екип от астрономи под ръководството на Гилем Англада-Ескуде от Университета на Кралица Мери в Лондон.
“Първите признаци за съществуването на планетата са забелязани още през 2013 година, но те не са достатъчно убедителни. От тогава дълго и упорито работим над решаването на задачата в сътрудничество с ESO и няколко други институции. Последният етап от кампанията Pale Red Dot беше с продължителност от около две години”, разказва Англада-Ескуде.
Данните от наблюденията в рамките на Pale Red Dot са обединени с тези от по-ранни наблюдения, осъществявани от обсерватории на ESO и с други телескопи. Установено е, че Проксима Кентавър периодично се движи по посока към Земята, а после в противоположна със скорост около 5 км/ч (тоест, със скоростта на пешеходец). Цикълът, с който се повтаря тази периодична промяна в скоростта, е 11,2 дни. Данните от по-детайлен анализ позволяват да се направи извода, че около Проксима, на разстояние около 7 милиона километра, се намира планета с маса не по-малка от 1,3 пъти масата на Земята.
Червените джуджета като Проксима са активни звезди. Блясъкът и спектралните им характеристики може да се променят и тази промяна може да се приеме и за присъствието на планета. За да се изключи подобна възможна грешка, наблюдателите следят постоянно променливият блясък на звездата.
Тепърва предстои да се извършат нови допълнителни наблюдения, а Proxima b ще стане първата “мишена” в търсенето на други разумни същества във Вселената.
-----------
* На 14 февруари 1990 година, след завършването на основната си мисия, космическата сонда “Вояджър-1” получава от Земята нареждане, да заснеме планетите от Слънчевата система. По това време, 12 години след старта, сондата достига до покрайнините на Слънчевата система. Разстоянието, което е изминала е около 6 милиарда километра. Апаратурата на борда прави 60 кадъра, които в последствие изпраща на Земята. На една от снимките е запечатана и нашата планета, която от тази дистанция изглежда като една бледа синя прашинка. В програмата “Вояджър” участва и големият американски астроном Карл Сейгън. Снимката от “Вояджър-1” му дава вдъхновението да напише книгата “Бледа синя точка”, която излиза през 1994 година.
0 коментара:
Публикуване на коментар