Триумфалната Арка на Константин е осветена на 25 юли 315 година. Датата не е избрана случайно. Десет години по-рано на същия ден, легионите на Константин го обявяват за император. За да отбележат деценалията на императора си, гражданите на Рим бързат да построят най-голямата триумфална арка във Вечния град. Заради кратките срокове, с които разполагат, за да приключат градежа ѝ, въпреки че е посветена на Константин, Арката е събрала много елементи от по-ранни творения, създадени по време на императорите Траян (98-117 година), Адриан (117–138 година) и Марк Аврелий (161–180 година). Получило се е нещо като “колаж” от камък.
Най-голямата от триумфалните арки в Рим, оцеляла и до наши дни, е и единствения пример за повторна употреба на релефи, създадени предимно през II век за други императорски монументи. Те обаче много отчетливо контрастират с новите архитектурни елементи, изработени по време на строежа на Арката. Затова и цялото творение сред народа започва да се припознава като “Езопов гарван” (препратката е към баснята на Езоп за гарвана, сиренето и лисицата).
Арката на Константин е висока 21 метра, широка е 25,9 метра и е с дебелина от 7,4 метра. Има три прохода, като най-големият централен е с височина 11,5 метра и ширина от 6,5 метра, а двата странични са високи по 7,4 метра и са на половина по-тесни от централния. Върху сводовете на проходите се намира атика на Арката, който е облицован с мрамор.
От западната страна на монумента, с изглед към Палатинския хълм се на мира врата, която води към стълбище, изкачващо се до атика на съоръжението. Като цяло, композицията е заимствана от Арката на Септимий Север на Римския форум (Форум Романум).
В утрото на 28 октомври 312 година край Милвийския мост над река Тибър, недалеч от Рим (днес се намира в северната част на града), се провежда решителна битка между легионите на бъдещия император Константин и войските, предвождани от Максенций. Сенатът на Рим за да овековечи тази победа и като знак на признание за десетата годишнина от провъзгласяването на Константин за император, постановява в най-кратки срокове да бъде съградена триумфална арка.
Надписът на арката в смислов превод гласи: “На император Флавий Константин Велики, благочестивият и щастлив Август, дават Сенатът и народът на Рим, защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска както на тирана така също и на неговите поддръжници в едно време отмъсти за държавата със справедливо оръжие, е посветена тази Триумфална арка.”
IMP(ERATORI) • CAES(ARI) • FL(AVIO) • CONSTANTINO • MAXIMO • P(IO) • F(ELICI) • AVGUSTO • S(ENATUS) • P(OPULUS) • Q(UE) • R(OMANUS) • QVOD • INSTINCTV • DIVINITATIS • MENTIS • MAGNITVDINE • CVM • EXERCITV • SVO • TAM • DE • TYRANNO • QVAM • DE • OMNI • EIVS • FACTIONE • VNO • TEMPORE • IVSTIS • REMPVBLICAM • VLTVS • EST • ARMIS • ARCVM • TRIVMPHIS • INSIGNEM • DICAVIT.
Официално монументът е осветен на 25 юли 315 година – в деня на 10-тата годишнина от провъзгласяването на Флавий Валерий Аврелий Константин за император.
По повод на годишнината в Рим се провеждат игри, но самият Константин не присъства на тях – два месеца след като на 29 октомври 312 година влиза във Вечния град, императорът продължава с осъществяване на плановете си за пълното обединение на Западната и Източната части на империята. Напуска Рим и се завръща отново чак през 326 година.
Арката на Константин се издига над Виа Триумфалис, между Палатинския хълм и хълма Целий, на онова място, където древният път на триумфиращите римски пълководци се среща с Виа Сакра. Удостоените с правото на триумфално шествие строявали легионите си на Марсово поле и от там поемали покрай Циркус Максимус, заобикаляйки Палатинския хълм; веднага след Арката на Константин процесията завивала в ляво и по Виа Сакра продължавала до Форум Романум и Капитолийския хълм, преминавайки през арките на Тит и Септимий Север.
През средновековието Арката на Константин е включена в защитната стена, изградена от частни лица, придобили собствеността върху прилежащите терени. През XVIII век са направени първите реставрационни дейности, а последните археологически проучвания на мястото са от 90-те години на ХХ век.
Някои изследователи смятат, че Арката не бива да се отнася към Константин. Тезата им гласи, че съоръжението е по-ранно – изградено по времето на Адриан, а при Константин само е “реновирано”. Но и другите две предположения, че монументът е строен при Домициан или при Максенций, не срещат широка подкрепа.
Арката на Константин често се сочи от специалистите по история на изкуството като пример за промените, настъпили през IV век и “колапса на класическите гръцки канони в архитектурните стилове по време на късния романски период”. Монументът е своеобразен знак за упадъка на града и скорошният му залез, заради въздигането на новата столица на Константин – градчето Византион на Босфора, което императорът превръща в могъщия Константинопол.
Според специалистите по история на изкуството, съчетаването на “втора ръка” скулптурни елементи с новите архитектурни детайли на Арката, е “брутално”. Въпреки че монументът е най-впечатляващото “цивилно” съоръжение, оцеляло от периода на късната римска античност, Арката на Константин едновременно е и един от най-противоречивите архитектурни паметници.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар