25 юли 2017 г.

“Кони привередливые, “Утренняя гимнастика”, “Песня о друге” – тези песни отдавна са станали класика, и то не само за руснаците. Авторът им Владимир Висоцки е известен в цял свят и на практика по разпознаваемост и авторитет не отстъпва дори на Юрий Гагарин.

В деня на погребението му десетки хиляди го изпращат в последния му земен път. При това, заради течащите в същото време Олимпийски игри в Москва, властите не си правят труда да съобщят за кончината му.


На 25 юли 1980 година Висоцки почива в дома си в Москва. Официално заключение за причините за смъртта му няма. Аутопсия не е правена. Спекулациите са, че го довършва алкохолът. Но има версия, че големият бард почива в съня си от масиран инфаркт. И двете тези имат своите привърженици и противници. Известно е, че Владимир Висоцки дълги години е “страдал от алкохолна зависимост”, според медицинските терминологии. За да спасяват артиста от тежките състояния, когато са отказвали жизненоважни органи, докторите използват редица лекарствени препарати от наркотичен тип. Дали това му подсказва идеята за “самолечение” не е ясно. Факт е, че в края на 70-те години на ХХ век сред артистичните среди в Москва се знае, че Висоцки ползва морфин.

Третата съпруга на Висоцки – френската актриса Марина Влади твърди, че лечението на алкохолната му зависимост винаги е безрезултатна. Още в началото на 1980 година лекарите са предупредили певеца, че не му остава много живот – страшната им прогноза гласи, че ще стане жертва или на свръхдоза, или на абстиненция. Точно една година преди смъртта си, на същата дата 25 юли 1979 година, Владимир Висоцки изпада за кратко в клинична смърт, но е спасен от сочения за негов личен лекар Анатолий Федотов. Само случайността помага на доктора да го върне от “оня свят”. Висоцки излиза рано сутринта и отива до близкия пазар. Вероятно си купува някаква закуска, а когато се връща в хотелската стая му става лошо. Губи съзнание, сърдечната му дейност спира. Федотов успява да го спаси, като му инжектира ампула кофеин директно в сърцето и упорито му прави сърдечен масаж. След пет минутно обдишване Висоцки се връща към живота.

По думите на Федотов в дните преди да почине Висоцки постоянно се оплаква от болки в сърдечната област. Лекарят дори разказва как вечерта на 24 юли 1980 година се отбива в дома на артиста. “Беше му много лошо, сновеше из стаите. Стенеше, държеше се за сърцето. Тогава пред мен каза на Нина Максимовна: “Мамо, днес ще умра…” За него нощта е била много тежка. Направих му инжекция със сънотворно. Продължаваше да се оплаква от болка. После притихна. Заспа на малкия диван в хола… Между 3:00 и 4:30 часа сърцето му е спряло. Съдейки по симптоматиката – заради остър инфаркт на миокарда”. Това са спомените на Федотов, записани в книгата на биографа на Висоцки – Валерий Перевозчиков.

Но преди да напусне земната тлен, Владимир Висоцки оставя не просто ярка диря. Животът му е кратък, но за своите 42 години бардът се превръща в олицетворение на един по-различен от обикновения, образцов съветски гражданин. Митовете около него са много. Говори се например, че решението да се посвети на изкуството Висоцки взема в новогодишната нощ на 1955 – 56 година. По това време е студент в инженерно-строителния институт в Москва. Цялата новогодишна вечер прекарва заедно с приятеля си Игор Кохановски. Двамата подготвят чертежи, без които Висоцки няма да бъде допуснат до сесия. В някакъв момент Висоцки взема шишенцето с туш и започва да го излива върху чертежите. “Край, имам още половин година, ще се подготвям за театралния. А това - не е за мен”, казва той, сочейки чертежа.


Интересно съвпадение: През 1961 година младият все още артист по време на една от многото “вечеринки”, се забърква в неприятности – на пияна глава се спречква с персонала на ресторанта, в който пирува. Счупени съдове, разменени любезности и за да не се озове в милицията, и да не го изгонят от хотела, в който е отседнал, му се налага да плати щетите. В този момент Висоцки среща актрисата Людмила Абрамова. Двамата не се познават. Висоцки просто й иска пари на заем, а тя му дава – на абсолютно непознатия човек – златния си пръстен с инкрустиран аметист. Семейна реликва. Няколко дни по-късно Анатолий Утьовски – голям приятел на Висоцки, получава от него телеграма “Пристигай спешно. Женя се за най-красивата артистка в Съветския съюз”. Двамата сключват граждански брак на 25 юли 1961 година. Раждат им се двама сина – Аркадий и Никита. Развеждат се на 10 февруари 1970 година. 10 месеца по-късно Висоцки се жени за френската актриса Марина Влади, която остава негова съпруга до края на живота му.

Живот, изживян точно както в песента за непокорните коне, които се носят към края на пропастта и въпреки това не могат, а и не искат да спрат.

0 коментара:

Публикуване на коментар