Смъртта на един велик заточеник. Какво погубва Наполеон?

На 5 май 1821 година, на малък остров сред безкрайната водна шир на Атлантическия океан, почива френският император Наполеон Бонапарт.

Животът на Наполеон Бонапарт е изпълнен с блестящи победи, останали завинаги в историята на Франция. Горчивите му поражения са не по-малко “величави”, но и те се превръщат в легенди. 

Последните години на френския император също са не по-малко ярки. Наполеон ги изживява на малко парче суша в средата на Атлантика. Високопоставеният пленник живее напълно откъснат от външния свят. Последната тайна на Наполеон стават причините за неговата кончина, която настъпва съвсем не на преклонна възраст – императорът почива, когато е само на 51 години. 

Наполеон диктува мемоарите си. Орчардсон (XIX век)

На 18 юни 1815 година Наполеон Бонапарт претърпява катастрофално поражение в битката при Ватерло. Той много добре осъзнава, че военният му неуспех не само слага край на опита да реставрира империята, познат на историята като “Стоте дни”, но след поражението на бойното поле и политическата му кариера е на финала си.
За втори път Наполеон се отрича от престола и на 15 юли 1815 година се предава на англичаните на борда на линейния кораб “Белерофон”.

Наполеон Бонапарт след като се отрича от престола
в двореца Фонтебло. Деларош, 1845 г.

И този път не може изобщо и дума да става за остров Елба – англичаните решават да го заточат много далеч от Европа, окончателно изолирайки го от верните му последователи.

За място на заточението му е избран остров Света Елена в Атлантическия океан. Островът се намира на 1800 километра на запад от Африка и преди построяването на Суецкия канал е стратегически пункт за корабите, насочили се към Индийския океан. Площта на Света Елена е 122 квадратни километра.

Когато научава къде ще го изпратят, Наполеон възкликва: “По-лошо е от клетката на Тамерлан! Бих предпочел да ме предадат на Бурбоните… Аз се посветих в защита на вашите закони. Правителството ви поругава свещените обичаи на гостоприемството… Това е равносилно на подписване на смъртна присъда”. 

Свитата от приближени, решили да останат с императора, е от едва 27 души. На 9 август 1815 година на борда на кораба “Нортъмбрленд” под командването на британския адмирал Джордж Елфинстън Кейт, Наполеон завинаги напуска Европа. Корабът е последван от други девет съда, които превозват 3000 войника, натоварени със задачата да охраняват Наполеон на Света Елена. На 17 октомври 1815 година Наполеон пристига в Джеймстаун, единственото пристанище на остров Света Елена.



На Наполеон е предоставена бившата лятна резиденция на английския губернатор — Лонгууд хаус, която се намира на планинско плато на около 8 километра от Джеймстаун. Имението и прилежащата му територия са обградени с каменна стена с дължина над шест километра. По периметъра на стената са разположени постови войници, но така че всеки да вижда съседните. По върховете на околните хълмове са поставени дозорни постове, чиято задача е с флагове да предават съобщения за придвижването на Наполеон.

Имението Лонгууд хаус, в което прекарва последните години от живота си Наполеон

Животът на бившия император е поставен под пълен контрол. Два пъти на ден е длъжен да се явява при комисарите, за да може те сами да се убедят, че Наполеон е жив и се намира на острова. Кореспонденцията, която води, се проверява внимателно, а дори и незначителните му желания се съгласуват с губернатора на острова. През първите години от пребиваването си на острова Наполеон запазва ведрото си държание и не губи надежда, че нещата в Европа ще се развият в благоприятна за него посока.

Очакванията му обаче не се оправдават. Към това се добавя и фактът, че бившият император се сблъсква със сериозни здравословни проблеми. Започва постепенно да пълнее, изпитва непривична за него умора, задъхва се и често се оплаква от тежест в стомаха. После започва да страда от чести главоболия, които постепенно стават ежедневие и болката не може да бъде уталожена. Главоболието става постоянен спътник до смъртта на Наполеон.



Към края на 1819 година състоянието на бившия император вече става сериозно – лицето му посивява, очите му вече не блестят и буквално си личи, че е загубил интерес към живота. Болките  в стомаха зачестяват, а към това се добавя и постоянното оттичане на краката. Понякога губи съзнание.
Лекуващият го лекар Франсоа Карло Антомарки предполага, че пациентът му страда от хепатит. Самият император смята, че става дума за рак – болестта, от която почива баща му Карло Бонапарт, когато е само на 40 години.

През месец март 1821 година Наполеон на практика спира да става от леглото. По негова молба в стаята му е поставен бюст на сина му, когото той гледа втренчено понякога в продължение на часове. На 13 април 1821 година низвергнатия император, смятайки че дните му са преброени, започва да диктува завещанието си, процес, който заради влошеното му състояние се проточва с дни.

На 1 май Наполеон се подобрява и дори прави опит да стане от леглото, но отново му прилошава и е принуден да се откаже.

Наполеон на смъртния си одър. Верние, 1826 г.

В нощта на 4 срещу 5 май Бонапарт изпада в полубезсъзнателно състояние. Край леглото му се събират най-близките, защото всички признаци сочат, че не остават много часове до настъпване на развръзката.

Наполеон Бонапарт почива на 5 май 1821 година в 17 часа и 49 минути. Навършил е 51 години. Първоначално е погребан на остров Света Елена, в местността, наречена Долината на върбите.

Медиците, заели се да установят причините за смъртта на императора, спорят дали рак на стомаха е сложил край на земния му път, както предполага самия Наполеон, или все пак вината е в хепатита, както твърди Франсоа Антомарки. Някъде по това време се появява и версията за отравяне, лансирана от приближените на Бонапарт, но дълго време тя не може да бъде потвърдена с никаква фактология.



През 1955 година шведският токсиколог Стен Форшвуд случайно се запознава с мемоарите на Луи Жозеф Маршан, телохранител и слуга на императора на Франция. Токсикологът отркива в записките му 22 симптома, насочващи към вероятността, Наполеон да е бил отровен с арсен.
През 1960 година английски учени анализират проби от косми на Наполеон, взети от кичур коса, отрязан на следващия ден след смъртта му. Концентрацията на арсен в тях се оказва значително над нормалните нива.
Друга поредица от изследвания на косите на Наполеон позволява на учените да твърдят, че през 4 месеца от последната година на живота си императорът е получавал високи дози арсен, като в един момент от максималното натрупване на арсен в тъканите съвпада с рязкото влошаване на здравето му.

Критиците на теорията за отравянето на Наполеон възразяват, че използваното за анализите количество коса е недостатъчно, за да се правят окончателни изводи. Нещо повече, в началото на XIX век арсенът е част от много медицински препарати, затова и наличието му в организма на Наполеон все още не е доказателство за умишлено отравяне.

Наполеон на остро Света Елена. Сандман (XIX век)

Според друга разпространена версия, която се появява в края на ХХ век, Наполеон става жертва не на заговор, а на неправилно лечение. Силнодействащите препарати, които предписват на императора, са провокирали дефицит на калий в организма на  пациента, а това от своя страна е довело до сърдечно заболяване. Но най-оригиналната версия за смъртта на Наполеон е лансирана от американския ендокринолог Робърт Гринблат, който твърди, че императорът е починал не от рак или вследствие на отравяне, а от хормонално заболяване, превръщащо го постепенно в жена. Различни симптоми, проявили се при Наполеон през 12-те години предхождащи смъртта му, сочат, че е страдал от т.нар. Синдром на Цьолингер-Елисън, предизвикваща срив в цялата хормонална система.



Като доказателства в подкрепа на теорията си, ендокринологът посочва цяла поредица от случки с Наполеон, дълго преди да бъде изпратен на заточение в Света Елена. Например, оттеклите крака преди битката при Бородино, силните стомашни болки, от които императорът се оплаква в Дрезден, умората и невралгията, проявили се в Лайпциг и т.н.

Нито една от съществуващите днес теории за причините за смъртта на Наполеон не може да се похвали с неопровержими доказателства в своя полза. Вероятно този спор никога няма да бъде решен окончателно.

През 1840 година останките на Наполеон са пренесени от остров Света Елена във Франция и са препогребани в Дома на инвалидите в Париж. Така и последната воля на императора, записана в завещанието му, е изпълнена – Наполеон Бонапарт пожелава да намери вечен покой във Франция.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>