6.5.17

Тази катастрофа слага край на епохата на дирижаблите. Ерата на използването на гигантските въздухоплавателни кораби продължава само около три десетилетия.

През 1931 година започва строителството на LZ 129 “Хинденбург”. Дирижабълът е проектиран да използва хелий, вместо лесно избухливият водород, затова и размерът на въздушния му балон е цели 245 метра. Машината е разчетена да може да превозва 100 тона полезен товар и да се движи със скорост от 135 километра в час. Строежът на “Хинденбург” продължава 5 години. През това време хелият може да се закупува единствено от САЩ, където обаче от 1927 година действа забрана за изнасянето на газа зад граница. Разработчиците на “Хинденбург” стигат до директни преговори с президента на САЩ за доставка на необходимите количества от газа. След като в Германия на власт идва НСДАП американският Национален съвет по контрола на военните стоки категорично отказва да свали частично забраната. Така “Хинденбург” се налага да бъде преработен, за да използва водород.

От 31 март 1936 година дирижабалът, който получава името на германския президент Паул фон Хинденбург, започва да извършва редовни трансатлантически курсове. Маршрутите му са до Рио де Жанейро и до източното крайбрежие на САЩ. Едно от препятствията пред развитието на транспорта с този тип въздухоплавателни средства е липсата на нужната за обслужването им инфраструктура – швартовачни кули. На около 5 км от Ню Джърси, на територията на авиобазата Лейкхърст, американците конструират такава кула и това става летището, на което “каца” “Хинденбург” при трансатлантическите курсове до САЩ.

На 3 май 1937 година дирижабалът поема на път от Германия за Америка. На борда му има 97 пасажери и членове на екипажа. Цената за един билет, приравнен към днешни стойности, е между 10 000 и 25 000 евро, но полетът си струва, защото предлага невиждан за онова време лукс и удобства - двуместни кабини, всяка със самостоятелна душ кабина, ресторант и наблюдателна палуба за пасажерите. Капитан на полета е Макс Прус – опитен пилот, ветеран от Първата световна война. След тридневен полет, на 6 май 1937 година “Хинденбург” приближава Манхатън. За да угоди на пътниците и за да удиви американската публика, капитанът прелита с цепелина толкова близо до наблюдателната площадка на Емпайър стейт билдинг, че пътниците и посетителите на площадката успяват да си помахат едни на други.

Дирижабалът се отправя към базата в Лейкхърст, където трябва да кацне по разписание в 16:00 часа. В това време обаче от запад към мястото за кацане се приближава буря, затова капитан Прус получава нареждане да се оттегли и да изчака отминаването на бурята. В 18:12 часа “Хинденбург” получава радиограма, в която му се разрешава да кацне. В 19:20 часа дирижабалът е уравновесен, подхожда към кулата и хвърля швартовачните въжета. 5 минути по-късно в кърмата на цепелина, под вертикалния стабилизатор, избухва пожар. Само за 15 секунди огънят се разпространява 20-30 метра напред в посока към носа на кораба, след което последва взрив. Половин минута след възпламеняването “Хинденбург” е изцяло обхванат от огъня и рухва на земята.

На летището в Лейксхърт се намира журналистът Хърбърт Морисън, който има намерение да напише репортаж за дирижабала. Благодарение на присъствието му, цялата катастрофа на “Хинденбург” остава запечатана на лента. При трагедията загиват 36 души – 13 от пасажерите и 22 членове на екипажа, както и един от пожарникарите на наземната служба по безопасността. От раните си на следващата сутрин почива и Ернст Леман, който е управител на компанията “Deutsche Zeppelin Reederei”. Част от екипажа, заедно с капитана на кораба Макс Прус се оказва затисната под горящите останки на корпуса. Все пак, силно обгорели успяват да се измъкнат. Капитанът получава сериозни травми, но оцелява.

Катастрофата на “Хинденбург” фактически слага край на използването на дирижаблите за търговски цели. В средата на юни 1937 година дирижабълът LZ 127 “Граф Цепелин” е транспортиран до Франкфурт, където става музеен експонат. По времето на трагедията с “Хнденбург” се строи още един дерижабъл – LZ 130. Той е завършен все пак, но се ползва само за целите на хитлеровата пропаганда.

През 1969 година в Англия се заражда една нова рок група. Мълвата разказва, че барабанистът на The Who Кит Мун, споделя мнението, че тя ще се сгромоляса, подобно на “Хинденбург” – като “оловен цепелин”. Това ражда името “Lead Zeppelin”. По предложение на Питър Грант, отпада буквата “а”, за да – както казва самият Грант – не може “смотаните американци, да го четат като лийд”. По-късно обаче, бас китаристът на The Who Джон Ентсвил твърди, че това е легенда и името е негово хрумване, което възнамерявал да ползва за свой собствен проект. Така или иначе, през януари 1969 година на публиката е представен първия албум на групата, който просто носи нейното име – “Led Zeppelin”. На обложката е горящият LZ 129 “Хинденбург”.

0 коментара:

Публикуване на коментар