Един от най-известните дейци във Великата френска революция Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер се ражда на 6 май 1785 година в Арас. Няколко поколения в рода Робеспиер са хора, занимавали се с юриспруденция, а бащата на Максимилиан, Франсоа Робеспиер освен потомствен адвокат е и член на Висшия съвет на провинция Артоа. Въпреки това, семейството живее бедно. В детските му години основно развлечение за бъдещия революционер е да опитомява гълъби и врабчета, които налитат да кълват изхвърленото зърно от пивоварната, собственост на дядото на Максимилиан по майчина линия.
Когато навършва 7 години е приет в колежа на Арас, където веднага става ясно, че притежава големи заложби. След първите четири години от обучението си, му отпускат специална стипендия, която се дава само на най-добрите ученици в провинцията и е изпратен да продължи да се учи в лицея на Луи Велики в Париж. Крайната нищета, в която живее семейството му, не му позволява да разполага с прилични дрехи, но това не пречи на Максимилиан и в столицата да покаже на какво е способен.
Покровител на лицея, в който учи в Париж, е кралят на Франция Луи XVI. През 1775 година Робеспиер, като един от най-добрите ученици, е избран да рецитира пред краля похвални стихове. На 12 юни 1775 година седемнадесетгодишният Максимилиан изнася поздравлението пред Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета. На кралската фамилия едва ли ѝ е хрумвало, че юношата, който рецитира стихове в тяхна прослава, след по-малко от 20 години ще направи всичко възможно, за да види главите им, паднали в коша под гилотината.
Максимилиан Робеспиер принадлежи към т.нар. трето съсловие, но той самият, както и дядо му и баща му се подписват като „дьо Робеспиер“, с което се означава принадлежността към дворянството. Реално, само братът на дядото на Робеспиер, който в края на XVII век изпълнява длъжността на данъчен, получава лична дворянска титла.
Само за няколко месеца Максимилиан Робеспиер от абсолютно неизвестен провинциалист се превръща в един от най-ярките оратори във Франция. Само през 1789 година той произнася 69 речи, на следващата година - 125, а през 1791 година – 328 речи. По време на Френската революция се оформят праобразите на съвременните партии. Тогава те се наричат политически клубове. Робеспиер се присъединява към клуба на якобинците, който се превръща в най-радикалното движение по време на революцията. До голяма степен, благодарение на Робеспиер Франция е провъзгласена за република, а крал Луи XVI завършва дните си, екзекутиран на ешафода. Заради твърдата си убеденост и неотклонност в следването на принципите, които защитава, започват да наричат Робеспиер „Неподкупния“.
През месец юни 1793 година, след поредното изостряне на революционната обстановка, властта във Франция преминава в ръцете на Робеспиер и съратниците му. В историята този период е известен като „Диктатурата на якобинците“ или „Революционното правителство на Комитета за обществено спасение“.
„Целта на конституционно правителство е да се опази Републиката; целта на Комитета за обществено спасение – да бъде създадена. Революцията е война на свободата срещу враговете ѝ. Конституцията е режим на победилата и мирна свобода“Така Робеспиер формулира целите, които си поставя. Борбата с враговете, като се започне от роялистите и се стигне до „бесните“, чиито схващания са още по-радикални и от тези на якобинците, в крайна сметка вкарва Франция в период на революционен терор, а Робеспиер става негов вдъхновител и проводник в реалността. За времето от есента на 1793 година до края на месец юли 1794 година жертви на революционния терор стават – според различни оценки – между 15 000 и 40 000 французи.
На практика, революционният терор наистина помага Франция да се защити от реваншизма на роялистите, както и да се избегне завладяването на държавата от външни сили. Но кървавите методи на разправа, налагани от Робеспиер, който подхожда с еднаква жестокост както срещу монархистите, така и спрямо вчерашните си съюзници, лишават якобинците от подкрепата на народните маси.
Това довежда до формирането на заговор, в който се включват всички оцелели членове на Конвента опоненти на якобинците. Заговорът влиза в историята като „Преврата от 9 термидор“. „Републиката загина – настана царството на разбойниците!“, това са последните думи на Робеспиер, произнесени в Конвента, когато опонентите му подкрепят решение, той да бъде арестуван.
Максимилиан Робеспиер е гилотиниран без да се води следствие, съд и да бъде издадена присъда. По време на Френската революция честа практика е някой да бъде обявен за човек извън закона. Произнасянето на такова решение означава, че лицето, обявено извън закона, подлежи на незабавна екзекуция без да се води съдебен процес срещу него.
След „преврата от 9 термидор“ Конвента обявява Робеспиер и подкрепящите го за хора извън закона. На 10 термидор (28 юли) 1794 година, раненият Максимилиан Робеспиер е обезглавен на гилотината, издигната на Площада на Революцията в центъра на Париж. Същата е съдбата и на по-малкия му брат Огюстен Бон Жозеф дьо Робеспиер, както и на още 20 якобинци. След тях на гилотината са пратени още около 80 дейци на Парижката Комуна, които подкрепят якобинското движение. Мнозина историци и досега смятат този момент за повратен в събитията, случили се в хода на Френската революция.
Във Франция и днес Максимилиан Робеспиер е определян като една от най-противоречивите фигури от революционната епоха. В много градове има улици, кръстени в негова чест, в това число и в предградия на Париж. Но в централната част на френската столица никога улица не е носила неговото име. Единствената статуя на Робеспиер в Париж се намира в Пантеона. Всички други опити, да му бъде издигната статуя на друго място, са завършвали неуспешно.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар