В биографията на датския философ Сьорен Киркегор няма да намерите пиперливи факти. Датчанинът е роден в Копенхаген на 5 май 1813 година, в семейството на дълбоко религиозния Михаел Киркегор. Бащата развива мания за преследване от Божия гняв - най-вече заради факта, че жена му забременява, преди да му стане законна съпруга. Отношенията между Михаел и сина му изиграват изключителна роля върху Сьорен - двамата беседват дълго по сложни теми, занимават се с развиващи интелекта игри.
Философът обаче никога - в нито едно своя творба, не споменава името на майка си.
 |
| Регине Олсен |
Киркегор бива интерпретиран като екзистенциалист, нео-ортодоксист, постмодернист, хуманист, индивидуалист и прочее. Философията му прекрачва границите и навлиза в теологията и литературата, а всичко това превръща датчанина в една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл.
Киркегор запълва съществуващата празнина между философията на Хегел и това, което по-късно ще се превърне в екзистенциализъм. Едновременно с това, той категорично отхвърля размислите на Хегел, ведно с онова, което разбира като празната формалност на датската църква. Голяма част от философските разсъждения на Киркегор са свързани с религиозни проблеми като същността на вярата, институциалността на църквата, християнската етика и теологията. Това кара мнозина критици да определят понякога Киркегор като християнски екзистенциалист, в противоположност на екзистенциализма на Жан-Пол Сартър или пра-екзистенциализма на Фридрих Ницше - и двата основани на силна атеистична основа.
Киркегор умира в болница през 1855 година, като последните няколко години яростно атакува датската църква - заради реч на проф. Ханс Ласен Мартесен. Професорът нарекъл един покоен епископ “свидетел на истината, един от истинските свидетели на истината”, а това доста разгневило християнския екзистенциалист Киркегор. На 2 октомври 1855 година, преди да публикува десетия брой на „Моментът“, Киркегор припада на улицата и е закаран в болница. Там прекарва близо месец и отказва да приеме причастие от свещеника, когото философът смята просто за чиновник, а не за Божи служител. Пред приятеля си Емил Боесен, който е пастор и записва този разговор, Киркегор казва, че неговият живот се е превърнал в едно от големите и незнайни страдания, което макар че за другите изглеждало като суета, всъщност не е.
Сьорен Киркегор почива на 11 номеври 1855 година в болницата. Вероятно причините за ранната му смърт се крият още в детските му години, когато пада от високо дърво. Въпреки че почива само на 42 години, философът донякъде опровергава маниакалното внушение, преследвало баща му през целия живот – Михаел Педерсен Киркегор бил убеден, че никое от децата му няма да доживее до Христова възраст - 34 години, смятайки че така ще бъде наказан за греховете си на младини, когато проклинал Божието име. Пет от седемте му деца почиват преди да навършат 34 години.
Сьорен Киркегор е погребан в Копенхаген. На погребението му неговият племенник Хенрик Лунд предизвикал скандал, протестирайки, че погребват Киркегор според официалната църква, макар че той още приживе скъсал с нея. По-късно Лунд бил глобен.
Един от най-известните цитати на Киркегор може лесно да даде най-обща представа за философските му схващания:
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.
0 коментара:
Публикуване на коментар