Козите, които изядоха... остров

Остров св. Елена е познат най-вече заради факта, че там завършва живота си един от великите хора – император Наполеон Бонапарт. За заточението на французина, изминал пътя от корсиканската нищета до върховете на властта във Франция, знаят мнозина. Но онова, което биолозите знаят за остров св. Елена е известно на малцина.

Когато европейските мореплаватели откриват този остров, а това се случва в самото начало на XVI век, той е необитаем и голяма част от него е заета от гъсти тропически гори. Във влажният и топъл климат растат дървета, чиято дървесина отвътре е тъмно кафява, почти черна. Това им носи и наименованието абаносови дървета (от гръцкото “ebenos”, което означава черно дърво). Черните дървета се срещат и на други места по света, но всички те са много различни от онези, растящи на остров св. Елена.

Остров св. Елена, заснет от самолет

Тъмната дървесина се цени много, най-вече заради  прекрасните мебели, които се произвеждат от нея. С течение на времето черните дървета все повече намаляват, заради усилените темпове, с които ги изсичат, за да бъдат превърнати в скъпи мебели. Дори и на отдалеченият от континентите остров св. Елена гъстите тропически гори не успяват да оцелеят.

Не минават и три века от откриването на острова и той вече е гол. Горите изчезват, буйната растителност – също. Остават само скалите – без нито едно от прекрасните черни дървета. Къде са изчезнали? Мислите, че са изсечени, но това не е истината. Просто са изядени, но не от лакоми насекоми – вредители, а от кози.

Още първите заселници донасят на острова няколко кози, които пускат да живеят на воля. На животните островът им допада. Подивяват, започват да се множат и постепенно превземат всяко удобно за живот място. Козите се хранят с всичко, което им попадне.

Абаносово дърво от остров св. Елена. Някога целият остров е бил зает от буйни тропически гори, сред които абаносовите дървета са доминирали

И какво се случва с великаните – абаносовите дървета? Те са големи, а в сравнение с тях козите са дребосъци, които освен, че не могат да летят, не са способни и да се катерят като маймуните. Оказва се обаче, че не всичко е толкова просто. Местните кози, лакоми за зелените листа на дърветата, постепенно се научават да се катерят по дърветата, при това не само по стъблата, а и по по-здравите клони. В интерес на истината – не са много уверени катерачи, но и придобитите умения се оказват достатъчни, за да лишат дърветата от листата и младите филизи. А това означава смърт за горските великани. Безобидните на пръв поглед кози, които предпочитат да ходят по земята и да пасат трева, изтребват младите фиданки и изгризват кората на старите абаносови дървета. Казано накратко, за по-малко от три века козите свършват всичко по силите си, за да оставят само спомена за ценните и редки дървета и гъстите тропически гори на острова.

"Зелево" дърво

На остров св. Елена има и други редки растения. Всеки познава дребните и крехки градински маргарити. На острова обаче се оказва, че някога са растяли и дървовидните маргарити. Съцветията на тези растения са толкова много и толкова нагъсто разположени, че цялото цвете прилича на една разцъфнала зелка. Затова и наричар растението зелево дърво. За хората това “зеле” не е вкусно, но за козите е същинско лакомство. Затова и всички дървесни маргарити на острова са обречени. За щастие, на някои по-трудно достъпни места, все още са оцелели от тези растения, но вече са просто много голяма рядкост за острова. И всичко това е дело на козите.