Сегментът от Млечния път, в който се намираме, се оказва 4 пъти по-голям, отколкото се смяташе

Частта от Млечния път, в която се намира нашата Слънчева система е четири пъти по-голяма, отколкото астрономите смятаха по-рано. В публикувано в списание Science Advances тази седмица ново изследване се казва, че звездите, газ и прах, съставляващи т.нар. Локален ръкав или Орион-Лебед ръкав, всъщност е с дължина около 20 000 светлинни години.

Непосредственото следствие от това заключение е, че галактиката ни е доста по-симетрична, отколкото учените приемаха по-рано, казва един от авторите на изследването Марк Дж. Рийд от Харвард-Смитсониън център по астрофизика. По-доброто разбиране за структурата на галактиката ни не означава непременно, че гравитационните или други сили, които ни въздействат трябва да са по-различни от очакваното, но това е начинът, по който да разберем по-добре процесите, протичащи в по-голям мащаб.

Локалният ръкав обаче си остава все така далеч от четирите основни ръкава на Млечния път, които се въртят, подобно на криле на вятърна мелница с дължина от около 80 000 светлинни години около централната част на галактиката. В справочните данни най-често се цитира диаметър на Млечния път от 100 000 светлинни години, но според последните данни, по-точна би била цифрата 70 000 светлинни години, или поне до онази граница, където звездната плътност рязко спада.

"Когато измерихме разстоянията в Локалния ръкав, бяхме много изненадани. Много от материята, за която смятахме, че се намира в съседния ръкав, се оказа всъщност част от Локалния", обяснява Рийд.

Новото изследване е установило още, че Локалния ръкав е наклонен под идентичен ъгъл и има същата скорост на формиране на нови звезди, както и в основните по-големи ръкави (двата най-големи са Щит-Кентавър и Кил-Стрелец). От своя страна, това означава, че Локалния ръкав повече е "същински ръкав", макар и по-малък в дължина; не е вторичен мост, който лежи между основните рамена.

Млечният път се състои от над милиард звезди (а може би и няколко милиарда), както и от огромни количества междузвезден прах и газ. Галактиката ни представлява приплеснат диск (дебелината му е едва хиляда светлинни години) със спираловидна форма - сравнително често срещана конфигурация на галактиките във Вселената.

Слънчевата система се намира приблизително на три четвърти от пътя до ръба на Млечния път, разказва Рийд. Слънцето и планетната му система извършват една обиколка около центъра на галактиката за около 250 милиона години.

За да измерят дължината на Локалния ръкав, екипът астрономи са изследвали данни за радиоизлъчванията, събрани с помощта на Very Long Baseline Array - мрежа от 10 радиотелескопа, разположени на голяма площ - от Хаваите, до Вирджинските острови. Мрежата се координира от централата в Ню Мексико.

През 2010 година телескопите са включени в амбициозен проект, който си поставя за цел да създаде подробна 3D-карта на галактиката.

"Тъй като се намираме вътре в галактиката, не можем да погледнем на нея "отвън". Нещо като хората, които преди 500 години са искали да видят как изглежда Земята наистина. Проектът ни има за цел да разберем по-добре какво точно представлява Млечния път, като измерваме дистанциите между отделните му региони. Данните ще ни помогнат освен това да дадем по-точна оценка за масата на галактиката ни", уточнява Рийд.

По-рано през годината, екип астрофизици излезе със съобщение, според което масата на Млечния път е доста по-малка от очакваното - едва 700 милиарда пъти масата на нашето Слънце.