Джеймс Бонд на Ренесанса. Джакомо Казанова

Името Казанова се е превърнало в нарицателно – веднага се сещаме за съблазнител и прелъстител, на когото не може да устои нито една жена. Животът му обаче не е само любовни приключения и битки на “нежния фронт”.

От средата на XVIII век на международната сцена се появява новият тип шпиони – интелектуалци, светски лъвове, които почти винаги владеят по няколко езика и могат да си служат перфектно не само с перото, но и с шпагата. Към всичко това Казанова добавя и умението да се харесва и да намира път до сърцето на всяка дама. Това е той – Джакомо Казанова, шевалие дьо Сенгал, философ, дипломат, писател, любимец на жените, а също така и таен агент.

Джакомо Джироламо Казанова (итал. Giacomo Girolamo Casanova) се ражда на 2 април 1725 година във Венеция. Родителите му са актьори, които уж принадлежат към дворянски род. Още в ранните си години Казанова демонстрира таланта си да се учи и не по-малките си способности да се вписва сред висшето общество на Венеция, в което по това време царят доста разюздани нрави. Казанова получава духовно образование в семинарията в Падуа, след което известно време служи във венецианската армия. После пък свири на цигулка в театъра Сан Самюел, но открива своето място в живота, като изкусен играч на полето на любовните интриги, игрите с карти, мошеничество и прецакването на наивници, вярващи, че е свързан с някакви свръхестествени сили.

През 1750 година Казанова заминава за Франция, а от там обикаля из цяла Централна Европа. Накрая се завръща в родната Венеция, където продължава да води старият си начин на живот. Но си навлича гнева на Светата инквизиция и на 26 юли 1755 година е арестуван и хвърлен в тъмниците на Двореца на дожите. Обвиняват го в масонство и мошеничество, но истинските мотиви за ареста му - многобройните случаи на сексуални оргии и други аморални прояви - остават скрити за широката общественост. 15 месеца по-късно, на 1 ноември 1756 година Джакомо Казанова бяга от затвора. За този епизод от живота си той разказва в "Истории от моя живот”, публикувана в Прага през 1788 година.

Заминава за Франция, където става директор на правителствената лотария. Присвоява си титлата шевалие дьо Сенгал. Пътува из цяла Европа – от Испания до Англия и от Полша до Русия. С течение на годините харизмата му започва да вехне и в крайна сметка е принуден отново да се завърне във Венеция, където си намира препитание този път като осведомител на Инквизицията.

През 1782 година, след поредния скандал, в който се забърква заради острите критики по адрес на венецианските първенци, Казанова отново е принуден да бяга от Венеция. Следващите три години прекарва в постоянно бродене из Европа, докато не се наема като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.
Там, в селцето Дукс, Джакомо Казанова почива на 4 юни 1798 година. Последните години от живота му преминават в писане на мемоари.

Според очевидци, последните му думи били: "Всемогъщи Господи, и вие свидетели на моята смърт, живях като философ и умирам като християнин".

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>