Повече от шест десетилетия по-късно знаем, че нищо от онова, което Априлската линия на Партията ни е обещавала, не е било нещо повече от добри намерения. На 2 април 1956 година в София започва Априлския пленум на ЦК на БКП. Години по-късно ще бъде определян като едно от най-важните политически събития в историята на БКП и България. Точно на този пленум начело на партията застава другарят Тодор Живков. И точно след този пленум започва чистката вътре в БКП, като много от хората, упражнявали властта в годините между 1944 и 1956 година биват заклеймени като врагове с партиен билет.
На пленума централно място заема осъждането на култа към личността на предишния държавен лидер и водач на БКП – Вълко Червенков. Всъщност, всички решения на пленума са директно спуснати за изпълнение от големите братя от Кремъл. По същото време в “братската” съветска комунистическа партия е на мода да се отрича тираничната фигура на Йосиф Сталин. Начело на комунистическия Съветски съюз застава ексцентричният Никита Хрушчов и българските другари буквално са запленени от патетичното говорене на новия съветски ръководител.
По време на Априлския пленум във върховете на БКП се извършва тиха подмяна (а понякога не толкова тиха, а преднамерено шумна) на кадрите, възпитавани в лоялност към Коминтерна с нови лица, предани до саможертва на Кремълските царе. Заставането начело на партията е само началото на кариерата на Тодор Живков. След по-малко от десетилетие влиянието на правешкия управник ще доведе до тотално обсебване на властта. Постепенно в БКП – от върховете, през средните властови етажи, до първичните партийни организации – е наложен принципа на вярност не толкова към идеалите на социализма, колкото към др. Живков и неговото обкръжение.
В крайна сметка, Априлската линия на Партията се оказва тотално начупена крива, която завършва с тотален крах. Последиците от социалистическото ни минало са пред очите ни и до днес.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар