3.4.17

Какво се случва, когато една война завърши? Как победените и победителите се отнасят един спрямо друг? В древността още великите сили разбират една от истините – може да победиш, но след края на конфликта, ще се наложи да живееш заедно с победения. А никой не обича бедни съседи, нали?

След края на Втората световна война огромна част от Европа тъне в разруха. Превърналият се в център на военните действия Стар континент изпитва несгодите не само на разрушените жилища и предприятия, но и на глада, болестите – изобщо, всичко онова, което войната оставя след себе си. Европа е разделена и окупирана. В източната част на континента страните попадат под влияние на Съветския съюз. Почти всички приемат новата религия – социализма – и поемат по пътя на развитието на светлото бъдеще.

На запад, там където териториите са подвластни на британските и американски военни, нещата си продължават в духа на старата добре изпитана демокрация. Двата нови блока в Европа са вече налице – на изток комунизъм, на запад – демокрации. В тези условия в Държавния департамент на САЩ е разработен план за икономическо подпомагане на западните страни, за да могат по-бързо да се възстановят в следвоенния период. Стратегията е известна като „Планът Маршал“, но официалното й наименование е „Програма за възстановяване на Европа“. Президентът на САЩ Хари Труман подписва указа за началото на неговото действие на 3 април 1948 година. За период от 4 фискални години Съединените щати се ангажират да помогнат финансово на засегнатите в Европа страни за тяхното икономическо възстановяване.

Въпреки че е насочен най-вече към икономическите аспекти в процеса на изграждане на ново на разрушеното през войната, Планът Маршал си остава мощно политическо начинание. Разработен е в Държавния департамент на САЩ и получава наименованието си по името на Държавния секретар Джордж Маршал, който още през 1947 година лансира идеята по време на лекция, изнесена в Харвардския университет.

Целта на помощта, предоставяна от САЩ е да се помогне за модернизирането на Европейската икономика, да се премахнат търговските бариери и Европа отново да започне да се развива. Помощта се насочва към страните от новосъздадената Европейска икономическа общност, без Испания. Иберийската държава все още е под властта на генерал Франко и американците се опасяват от възраждане на фашизма, ако бъдат отпуснати средства и на тази държава. Предвидени са средства и за Турция. Интересното е, че за участие в програмата е поканен и СССР, както и новите социалистически страни. За да бъдат подпомогнати обаче, страните не трябва да са политически управлявани от комунисти, както и да декларират бюджетен дефицит. Съветския съюз формално отпада точно заради това, че декларира липсата на дефицит. В Италия и Франция пък, за да получат помощта, се налага да бъдат изгонени от властта всички политици с леви убеждения.

Началото на изпълнението на Плана Маршал започва от 4 април 1948 година и продължава до края на 1951 година. През това време САЩ наливат в икономиките на западноевропейските държави около 13 милиарда долара. Най-големи са дяловете, инвестирани в Англия (2,8 млрд.), Франция (2,5 млрд.), Италия (1,3 млрд.), ГФР (1,3 млрд.) и Холандия (1 млрд.). На по-късен етап Плана Маршал е приложен и за Япония и други страни от азиатския регион.

През 60-те години на ХХ век постепенно страните, получили помощ от САЩ, започват да се отказват от долара. Първо Франция иска да й бъдат заменени доларовите активи за злато. Постепенно и останалите държави правят същите стъпки. В резултат на това доларът девалвира и се налага американците да се откажат от обезпечаването му със златни активи. Стига се до там, че Франция частично напуска НАТО.

Независимо от това, Планът Маршал е определян като една от най-успешните икономически програми в историята. Буквално са постигнати всичките цели, които програмата си поставя първоначално. Промишлените отрасли, които се смятат преди това за крайно остарели са модернизирани за много кратко време. В резултат на това икономиките на страните се справят с последиците от войната много по-бързо от очакваното. Това помага на Европейските държави да започнат и разплащания по външните си дългове. Средната класа в западноевропейските демокрации укрепва и става гаранция за политическо и икономическо устойчиво развитие. И в крайна сметка отслабва влиянието на СССР и комунистическите режими в Източна Европа.

0 коментара:

Публикуване на коментар