Когато искаш да заблудиш целия свят — говори истината. Ото фон Бисмарк

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен се ражда на 1 април 1815 година в Шьонхаузен – богато фамилно имение, намиращо се в провинция Саксония, на север от Берлин. През 1822 година започва да учи в училището на Пламан в Берлин, а след това продължава в гимназията “Фридрих-Вилхелм” на Фридрихщрассе и в гимназията „Грауес Клостер“. Завършва университета “Георг Август” в Гьотинген. После защитава дисертация по политическа икономика и философия в Нов Столичен университет в Берлин. 

Дълго време Ото фон Бисмарк работи като дипломат в Аахен, но след като се провалят плановете му за брак с Изабела Лорейн-Смит, дъщеря на богат свещеник, напуска това поприще. През 1838 година постъпва в армията и след една година служба придобива офицерски чин, но е принуден да се върне у дома и да поеме управлението на семейното имение след смъртта на майка му. 

През 1847 година става депутат в Ландтага на пруското кралство, а две години по-късно получава място и в долната камара на парламента. След После “Ерфуртския” конфликт с Австрия, Ото фон Бисмарк е назначен за представител във Франкфуртския съюзен сейм. А след края на Кримската война, през 1857 година Бисмарк е изпратен в Русия, където за кратко време научава доста добре руски.

През 1862 година Бисмарк е назначен за ръководител на правителството, като са му предоставени правомощията на върховните министри. С това започва епохата на Бисмарк като канцлер. От 1867 година Ото фон Бисмарк се опитва да създаде Конституция на Северогерманската конфедерация. По време на франко-пруската война обявява създаването на Втория райх, а Вилхелм I провъзгласява за император (кайзер) на Германия. 

По идея на Бисмарк през 1872 година в Берлин се провежда среща на тримата императори – германския, австрийския и руския, а 9 години по-късно съюзът отново е подновен под формата на Съюза на тримата императори. Цялата тази поредица води до подписването на договора, с който през 1882 година се създава Тройния съюз (Германия, Австрия и Италия). 

Бисмарк се обявява против воденето на колониална политика от страна на Германия. Но три години след като канцлерът заявява своята позиция, през 1884 година, въпреки желанията му, Германия се сдобива с огромни колониални територии в Африка. И от този момент кариерата на Бисмарк тръгва към своя залез. Първо през 1888 година почива император Вилхелм I, последван почти веднага от наследника Фридрих III. На 20 март 1890 година Вилхелм II след конфликт, разразил се около “Закона срещу социалистите”, изпраща Ото фон Бисмарк в оставка. Получава почетна титла херцог и званието генерал-полковник от кавалерията. Така младият и неопитен Вилхелм II се опитва да се отърве от сянката на могъщия политик Бисмарк. 

Железният канцлер, както го наричат съвременниците му, не се откъсва напълно от политиката. Избран е за депутат в Райхстага и продължава да се ползва с уважението на сънародниците си. Дните до края на живота си  прекарва в имението си Фридрихсру край Хамбург. Почива на 30 юли 1898 година на 83-годишна възраст.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>