Каква е причината за детските хранителни алергии

Тест за хранителна алергия. Алергини от различен вид се нанасят върху кожата, за да се отчете наличието на имунна реакция

На много хора се налага да се въздържат от консумацията на храни като ядки, яйца, гъби и т.н., защото молекули, които се съдържат в тези продукти, имунната им система приема за потенциално опасни и започва да се бори с тях. Ако човек все пак изяде нещо от тези храни, рискува да получи пристъп на хранителна алергия. Най-често подобни проблеми сполетяват децата, но не са малко и възрастните, които цял живот трябва да се съобразяват какво ядат и да четат етикетите на готовите продукти. Такива предпазни мерки изобщо не са каприз – бурна алергична реакция може да доведе и до летален изход.

Хранителните алергии се проявяват най-често в ранна възраст и според данните на мащабно изследване, проведено в САЩ с участието на около 6 милиона деца, проявили такива симптоми, началото е още в бебешките дни. Алергията е симптом, че нещо в имунната система не е съвсем точно нагласено и най-често това е свързано с регулацията на възпаленията: Т-лимфоцитите, които са отговорни за потискане на отговора на имунната система, не могат да се справят със задачата си. Резултатът от това е, че имунитетът става прекалено агресивен, прекалено бдителен и това довежда до алергични или автоимунни реакции. Кръвни анализи, правени по образци, събрани от пъпната връв, показват, че ако при новородените са ниски нивата на регулаторните Т-клетки и е повишена концентрацията на възпалителни сигнали, то в бъдеще – най-вероятно – детето развива една или друга форма на хранителна алергия. Тези данни обаче само са недостатъчни, за да се обрисува цялостната картина, откъде се появяват хранителните алергии.

Юи Ся Джан от Института за медицински изследвания Уолтър и Елиза Хол и екип от други научно-медицински центрове в Австралия, пишат в статия за Science Translational Medicine, че тласък за развитието на хранителна алергия дават моноцитите – така се наричат имунните клетки, които са способни бързо да “изяждат инфекциите” като активно синтезират сигнални белтъци, които пък регулират работата на другите имунни клетки. След анализ на кръвни проби от над 1000 новородени, учените са забелязали, че ако моноцитите на новороденото са били с особено високи нива, то към края на първата година от живота му се констатират алергични реакции спрямо яйца, ядки, краве мляко и т.н. (Повишената активност на клетките се проявява в това, че реагират по-бурно на молекули от бактериален произход).

Имунни клетки макрофаг (ляво) и моноцит (дясно), поглъщащи бактерии.

Към това трябва да се добави, както вече стана дума, че при децата с хранителни алергии лошо работят Т-клетките, чиято задача е да сдържат имунната реакция. Оказва се, че виновни за тази неефективност също са моноцитите – те подават на Т-клетките особени сигнали, така че те, вместо да потискат атаката, се превръщат в друг вид Т-лимфоцити, които напротив – усилват защитния ефект на т.нар. “чуждо тяло”. Казано с други думи, прекалено активните моноцити привличат на своя страна и други “играчи” от имунната система, в резултат на което се стига до алергична реакция: имунитетът започва активно да преследва не само бактериите, не само инфекцията, но и безобидните хранителни молекули и частици, които наподобяват “лошите микроби”. Взаимодействието на имунните клетки засега е проведено в изкуствена система, но в скоро време се очаква да се получат и потвърждения, че същото (в смисъл на обмяна на сигнали за “привличане на подкрепления”)  се случва и в нормални условия, т.е. в детските организми.

Не бива да се твърди, че вече всичко около причините за появата на хранителните алергии при децата е известно. Агресивните моноцити, очевидно представляват само началния етап на проявлението ѝ. Но не е ясно какво предизвиква агресивното им държане. Може да са налице чисто генетични фактори, формиращи имунитета на бебето; а може да се окаже, че по време на бременността майката е изяла нещо, което е направило имунните клетки на детето агресивни. Така или иначе, новите данни позволяват на специалистите да потърсят средство, чрез което да се сдържат имунните клетки от проявата на прекалена агресия, с която да се ограничат и случаите на алергична реакция спрямо храни.