* Левконоя, недей пита каква цел на мен и на теб
богът дал - не дири, грях е! Недей търси халдейските
таблици! Да търпиш свойта съдба, вярвай, е по-добре.
Зими повече ли Юпитер нам ще подари, или
тази сетната, що днеска ломи скалните насипи
над Тиренско море, мъдра бъди, виното бистрила,
не мисли за живот дълъг. Ний тук бъбрим, а времето
бърза. Хващай деня, с леко сърце не чакай следния!
(Tu ne quaesieris (scire nefas) quem mihi, quem tibi
finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios
temptaris numeros. Vt melius quicquid erit pati!
Seu pluris hiemes seu tribuit Iuppiter ultimam,
quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare
Tyrrhenum, sapias, uina liques et spatio breui
spem longam reseces. Dum loquimur, fugerit inuida
aetas: carpe diem, quam minimum credula postero.)
Да хванеш денят, или както го е казал на собствения си латински език Хораций – Carpe diem, се превръща в крилата фраза. И до голяма степен заслугата е на дрервноримския гений на поета и философ Квинт Хораций Флак.
След като завършва обучението си заминава да се учи в Атина, където се захваща задълбочено с философските науки. Литературните и философските му занимания обаче са прекратени, когато в Рим избухва гражданската война след убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е. В Атина пристига Брут, който вербува привържениците на Републиката за отпор срещу приемниците на Цезар – Октавиан Август и Марк Антоний. Хораций се присъединява към легионите на Брут като става военен трибун.
През 43 г. пр.н.е. участва в битката при Филипи. След поражението на брутовите легиони е принуден да бяга. В края на гражданската война ветераните от армиите на Марк Антоний и Октавиан биват наградени със земи и Хораций губи бащината си собственост. Все пак получава амнистия, но се прибира в Рим с празни ръце и трябва да започне всичко от начало.
За да се прехранва става писар на градските квестори. Едновременно с това започва да пише литературни произведения и то не само от чисто художествен интерес, а и за да припечелва.
Съвсем скоро попада в полезрението на любителите на изтънченото слово, в това число и на влиятелните хора в Рим. През 38 г. пр.н.е. други двама големи поети на епохата – Вергилий и Варий го запознават с Гай Цилний Меценат – съветникът на Август, човекът, чието име ще се превърне по-късно в синоним на поддръжник на хората на изкуството. Меценат се сближава с Хораций и му оказва материална поддръжка, а няколко години по-късно му подарява имение на склоновете на Сабинските възвишения. Меценат лансира Хораций пред Август, но поетът е от онзи тип хора, които държат да запазят достойна дистанция – както в реалния живот, така и в поетичните си търсения – със силните на деня. За разлика от Вергилий, Хораций не се поддава на славенето на Октавиан. От тримата големи на епохата – Вергилий, Овидий и Хораций, последният е смятан за най-мъдрият и най-уравновесен и в делата си, и в литературата.
Може би тази му умереност го държи далеч от бурния политически живот в Рим. Прекарва времето си предимно в имението си, отдаден на философските и литературните си занимания. Почива в 8 г. пр. н.е., на 57-годишна възраст. Малко преди това от света си е отишъл и приятелят му и наставник Гай Меценат.
Поетичната кариера на Хораций започва някъде около 40 г. пр.н.е. Тогава се пробва на попрището на сатирата и веднага името му бива забелязано. Творчеството му по съдържание се доближава до това на древногръцките комедиографи. Специалистите виждат в творбите му влияние и на живелият около 300 г. пр.н.е. гръцки циник Вион, от когото Хораций заимства формата на обръщение към въображаем противник.
Издава два свитъка със сатири. Първата излиза около 35 г. пр.н.е., а втората – около 30 г. пр.н.е.
Едновременно със сатиричното си творчество Хораций пише еподи или ямби, които до наши дни достигат в сборник от 17 пиеси. Еподи се наричат произведения, които по своята метафорична форма са заимствани от Хораций от гръцкия поет Архилох. Архилох обаче е много язвителен в своите насмешки, докато Хораций в еподите си излага своите разсъждения и демонстрира характерния за него уравновесен подход към живота.
Третата категория произведения, наричани от Хораций “песни” (carmina) – т.е. оди – са събрани в други два сборника. Единия излиза през 23 г. пр.н.е., другият – 10 години по-късно.
Разбира се, днес за нас е много трудно да възприемем творчеството на Хораций така, както са го приемали съвременниците му. Затова и не можем да усетим силата и тънкостта на словото му. За съвременния читател творбите му са пълни с непознати имена, митични герои, забравени отдавна географски наименования. Чужда за съвременния човек е и ритмическата форма на словото му. Но не може да не се възхищаваме на авторитета на Хораций, чието име е надживяло дистанцията от 20 века, която ни дели.
И разбира се, да не забравяме, че не един и двама поети от по-късни времена са се учили и подражавали на изтънчения му стил. Следите на неговата "Exegi monumentum aere perennius.." (30-тата, последна в III-та книга на Хорациевите „Оди“) се виждат и при Ломоносов, и при Пушкин. Има го и в "Моите песни" на Иван Вазов:
"И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат..."
Ако последваме съветите на древния римски поет, не бива като "планините да се насилваме, за да родим малка мишка"; животът ни е даден за “да ловим деня, с леко сърце не чакай следния!"
__________
* преводът е на Георги Батаклиев
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар