На 8 декември 1949 година трима братя от Панагюрище извършват изкопни работи край тогавашната керемидена фабрика. Братята Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на култовия сервиз от девет златни съда. Около тях има и други работници, но братя Дейкови решават да запазят в тайна находката си, за да могат спокойно да се погрижат за нея. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков.
По решение на властите, съкровището е изложено на витрините на хавлиената фабрика, която се намира по онова време на главната улица в Панагюрище. През следващите дни всички панагюрци минават, за да видят находката на братя Дейкови. По същото време в града работи известният археолог Петър Горбанов, който е учил във Виена. Той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, е взето решение съкровището да бъде предадено там за съхранение. През следващите няколко месеца то е сред предметите, изложени в експозицията на музея.
Златните тракийски съдове дълго време не се завръщат в Панагюрище. Първо са заведени в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно с решение на правителствено ниво съкровището е пренесено в София – първо се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.
Деветте открити съда са с общо тегло 6,164 килограма. Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III век пр.н.е. Вероятно е използвано изключително за религиозни цели. В изработката му са съчетани както тракийски, така и елинистични влияния.
През 2015 година Панагюрското златно съкровище беше част от изложбата във френския Лувър “Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България”. Цялата изложба беше посрещната с огромен интерес и за пореден път деветте златни съда от Панагюрище направиха името България известно за повече хора по света.
0 коментара:
Публикуване на коментар