Това е поредното изобретение, започнало с обикновеното човешко любопитство. През 1941 година Жорж дьо Местрал се запитал, защо репеят толкова лесно и здраво се закрепя за козината на кучето му. Под микроскопа си разглежда репеи и открива, че всяка от малките глави има по себе си много малки кукички.
След 10 години експерименти и проби, дьо Местрал подава заявката си за патент за нов вид “механизъм за бързо закопчаване на дрехи, обувки, чанти и други, чрез прилепване на събраните им части”. През това време любопитният швейцарски инженер установява, че най-лесно и най-добре се получават микроскопични кукички от все още екзотичният за онова време материал найлон.
Така се ражда “котешкото езиче”, което днес се използва за закопчаването на обувки, якета, палатки и какво ли още не. А търговското наименование на този подсказан от природата “елексир за мързеливите”, е лента velcro (от фр. velours — “кадифе” и crochet — “кукичка”). На снимката виждате велкро под 15-кратно увеличение на микроскоп.
Между другото, Жорж дьо Местрал получава първия си патент, когато е едва на 12 години. Признато му е правото на изобретател на самолет-играчка с особен вид конструкция.
0 коментара:
Публикуване на коментар