Археолози смятат, че са открили мястото, на което Цезар сразява две германски племена

Археолози от Свободния университет в Амстердам твърдят, че са открили мястото, на което през 55 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар разбива в сражение две германски племена – узипетите и тенктерите.

Цезар в своите “Записки за Галксата война” (Книга IV) пише за узипетите и тенктерите, и за това, как са били принудени да напуснат земите си под натиска на друго германско племе – свебите, и са се прехвърлили на западния бряг на Рейн, преминавайки в Галия. Там германите завземат земи и селища на келтското племе менапии. След това узипетите и тенктерите изпращат при Цезар посланици, като го молят да им посочи земи, на които да се заселят. Великият пълководец им предлага да се заселят в страната на убиите, но посланиците така и не дават отговор дали са съгласни. Вместо това всячески отлагат преговорите, печелейки време, за да може подкреплението от войски на двете племена да се прегрупира. Накрая искат примирие, което германите сами нарушават, нападайки преден отряд от римската конница.

Новите посланици, които узипетите и тенктерите изпращат при Цезар са арестувани, а след това римлянинът нанася неочакван удар по лагера на германите. Битката е спечелена, германите са разбити и побягват, а по петите им в преследване се впуска римската конница. Част от узипетите и тенктерите успяват да се спасят, като преминават обратно през Рейн, но множеството от тези племена е посечено от римляните или се удавят в опита да преплуват през реката.
Цезар пише, че общата численост на двете племена била около 430 хиляди души (заедно с жените и децата). Плутарх ("Сравнителни животоописания. Цезар") разказва, че когато сенатът обсъжда дали да се обяви празник в чест на победата на Цезар, Катон предложил да го предадат на варварите, за “да пречистим града от греха на клетвопрестъпничеството”. Катон е известен с непримиримата си омраза към Цезар и предложението си аргументирал с това, че римският пълководец нападнал германите без предупреждение, докато се водели преговори. “От онези, които преминали отсам Рейн, четиристотин хиляди били изклани”, пише Плутарх.

Кости, открити на предполагаемото място на сражението

Би следвало с такива източници като Цезар и Плутарх, да смятаме, че няма какво да остане в тайна около тази случка. Оказва се, че не е ясно къде точно се е състояло сражението. Описвайки мястото, Цезар казва, че римляните се бият с германите там, където Рейн се слива с Маас. Но холандските археолози предполагат, че битката (или клането?) се е случило при сливането на Маас с река Ваал, а не с Рейн. Ваал е един от ръкавите, на които Рейн се разделя в делтата си. Авторите на изследването смятат, че сражението се е състояло недалеч от днешния град Кесел (в провинция Брабант, южна Холандия).

Мечове, открити в околностите на Кесел

Близо до Кесел през последните тридесет години са откривани кости, върхове на копия, мечове и шлемове. Сред човешките останки са намирани не само кости на мъже, но и на жени и деца. По някои от тях са се запазили следите от травми, нанесени от удар на копие или меч. Но за да се направи окончателния извод, че тези находки се отнасят точно към онази битка, учените са извършили много допълнителна изследователска работа. Проведени са редица исторически и геохимични анализи. Накрая находките са датирани с помощта на радиовъглероден анализ, който доказва, че са от I век пр.н.е.

“Това е първият доказан случай за присъствието на Цезар и неговите войски на територията на съвременна Холандия”, подчертава Нико Ройманс, археолог от Свободния университет в Амстердам. Изследователите са на мнение, че бройката на загиналите в сражението е силно завишена. Трябва да се смята, че са били 150-200 хиляди, а не 400, както пишат Цезар и Плутарх. Вероятно след битката оръжието и телата са били погребани в общ гроб. Интересното е, че някои мечове преди да бъдат погребани заедно с носилите ги приживе мъже, са били преднамерено изкривени – действие, което може да се отнесе към изпълняването на някакъв неизвестен ритуал.