Ученият извършва изследване на съдебните записки от епохата на управление на Едуард II, когато в страната масово настават гладни времена и постоянно се водят междуособни войни. Професорът не може да даде категорична трактовка на прякора, на който се натъква. Все пак, предположенията му са две: “или въпросният Роджър е бил неопитен в секса и затова буквално са го наричали “съвкупяващ се със задника си”, или това е някакъв особено цветущ израз за глупав човек, до такава степен, че е готов доброволно да си даде задника за секс”.
Отначало Буут приема упоменаването на прякора като някаква шега от страна на съдебния писар. Но в документа цели три пъти отчетливо е изписано името на въпросния Роджър *****-с-задника, който е призоваван да се яви пред съдията на три пъти, след което, през септември 1311 година, е обявен за човек извън закона (всеки, който го залови е имал право да го екзекутира без съдебен процес).
Преди доктор Буут да се натъкне на този документ, за най-старото документирано споменаване на думата fuck се смяташе сатиричната поема от 1475 година Flen flyys, осмиваща монасите-кармелити от Кеймбридж. Самата дума, станала масово употребявана в английския език не по-късно от XV век, още от началото на XVIII-тото столетие практически отпада от литературните творби и пресата, заради неприличното си звучене. През 1960 година, чрез съдебно решение, американското издателство Grove Press получава правото да отпечатва нецензурната дума в книги. До искането за разглеждане на казуса се стига, след като издателството започва да подготвя за печат написаният през 1928 година роман на Д.Х. Лорънс “Любовникът на лейди Чатърли”.
0 коментара:
Публикуване на коментар