През 2005 г. „Касини“ откри на Енцелад струи от частици на воден лед и пара, които се изхвърляха в космическото пространство от паралелни пукнатини в близост до южния полюс – така наречените „тигрови ленти“. Това откритие постави пред учените въпроса за източника на таза пара и лед. През следващите години, в рамките на допълнителните наблюдения с помощта на „Касини“, „Хабъл“ и други апарати, планетолозите откриха множество свидетелства в полза на това, че океанът под повърхността на Енцелад все пак съществува, но първите данни от наблюденията сочеха само това, че той присъства в района на южния полюс на планетата.
Матю Тискарено от Корнелския университет и неговите колеги са установили, че океанът на Енцелад покрива цялата повърхност на планета, отделяйки неговото твърдо ядро от леда и меките скали на повърхността. Наблюдавайки малките отклонения в движението на Енцелад по орбитата, учените са установили, че силата на тези „сътресения“ на планетата са значително по-големи. Това означава, че на нея съществува по-скоро достатъчно дълбок световен океан, опасващ цялата планета, а не относително малък океан, както се е предполагало първоначално.
Това откритие, както отбелязват астрономите, отново ги поставя пред старата загадка на Енцелад – как неговият океан успява да остане течен. По-рано те смятаха, че неговата вода се загрява в резултат на свиването и отпускането на пористото ядро на планетата под действието на привличането на Сатурн и Диона. Тискарено и неговите колеги смятат, че мощността на тези приливни сили не е достатъчна, за да се поддържа световния океан на Енцелад в течен и дори топъл вид, за което говорят горещите гейзери на повърхността на тази планета, пише БГНЕС.
0 коментара:
Публикуване на коментар