Приборът е наречен Laser for Fast Ignition Experiments (лазер за експерименти с бързо възпламеняване / LFEX). Дължината му, заедно с апаратурата за наблюдение, е почти 100 метра. Устройството е сглобено в края на миналата година, след което е преминало през серия от предварителни изпитания. Следващата задача, която си поставят учените, е да постигнат мощност на лазера от 10 петавата.
С разработки на суперлазери се занимават и други научни колективи по света. Следващият по мощност - след японския лазер, се намира в САЩ: в тексаския университет в Остин работи подразделението Texas Petawatt, което разполага с лазер с мощност от 1 петавата.
При цялата си гигантска мощност на излъчване обаче, тези лазери са крайно безполезни. “Енергията на тексаския апарат (150-200 джаула) се равнява на енергията, която може да се извлече от… чаша кафе или нужното за приличен сервис в тенис на корт. Същата енергия се консумира от 100-ватова крушка за осветление за две секунди. Мощността се равнява на енергията, отделена за единица време. И тъй като пикосекундата в много-много краткотраен интервал от време, то и изходната мощност на лазера се получава гигантска”, обясняват учените от Texas Petawatt.
По думите на японските изобретатели, LFEX може успешно да се конкурира с тексаския лазер. Енергията от импулса му е приблизително десет пъти по-голяма, а пиковата мощност – два пъти. Въпреки това, подобни устройства за момента не могат да се използват практически за нищо – те са просто изключително от значение за теоретични научни цели.
На въпрос от журналисти “За какво са ви такива свръхмощни лазери?”, един от американските учени отговаря: “Ами… с него може нещо да се взриви”.
0 коментара:
Публикуване на коментар