Откритието може да хвърли светлина върху това, кога и как съвременните хора за напуснали Африка, където е започнала еволюцията на вида ни. Ако Арабският полуостров някога е бил покрит от плодородни поля и е пресичан от реки, то би бил идеалното място за миграция на праисторическите хора.
Водещият автор на изследване на Университета в Оксфорд Аш Партън пише: “Имало е повече периоди от време, през които хората са могли да мигрират от Африка, отколкото смятахме досега.”
Нашите предци, прехранвали се с лов и събиране на ядивни корени и плодове, “не биха могли да оцелеят при съвременните условия на Арабския полуостров. В наши дни мусоните покриват само малка площ от най-южните части на полуострова, затова и останалата част е пустинна”, казва Партън.
Ръководеният от нея екип достига до заключението, че мусоните се отместват и не покриват Арабския полуостров с периодичност от около 23 000 години. С други думи, периодично тази част от света се трансформира от пустинна в плодородна и пригодна за живот. Заключенията на екипа са публикувани в списание Geology.
 |
| Водопад в планинския регион Дофар, Оман |
Еволюционното си развитие човешкият вид започва преди около 200 000 години в Африка. По-късно някои от древните хора напускат Африка и поемат към Азия и Европа, а от там се разселват по целия свят.
Но не е ясно кога точно се случва това и по какъв маршрут са поели първите “авантюристи” от вида ни.
Най-разпространеното мнение сред учените е, че човек започва миграцията си преди около 60 000 години, поемайки от Африка по крайбрежието на Арабския полуостров към южна Азия. Това означава, че праисторическите хора са се “задържали” цели 140 000 години на африканския континент.
Много археолози обаче смятат, че миграцията е започнала по-рано – преди около 130 000 години. “Разполагаме с доказателства, че хората са започнали да се преместват от Африка към Близкия Изток преди между 130 000 и 90 000 години”, казва Партън. “Но много от изследователите смятат, че това е задънена улица и те не са продължили с миграцията си, защото са достигнали до безбрежните пустини на Арабския полуостров”.
Партън и колегите й доказват, че Арабският полуостров е преминал през няколко периода, по време на които полуостровът е поливан обилно от силни валежи. А това е предпоставка за възникване на савани и горски масиви, което в крайна сметка подкрепя идеята за по-рано започналата миграция на човека.
Учените извършват проучвания на пресъхналите днес някогашни речни корита в югоизточната част на Арабския полуостров. В кариера край Al Sibetah екипът открива запазени следи от тиня и наносни седименти, формирали се преди 160 000 години. В пластовете се крият доказателства за поне пет “мокри” периода, през които на това място са текли реки и така са се натрупали утайките от тиня. По време на засушаванията, количествата вода драстично спадала, за което говорят по-тънките слоеве с отлагания.
Първият “мокър” период е бил преди около 160 000 – 150 000 години, пише ВВС. Последно полуостровът се е радвал на обилни валежи преди около 55 000 години. Всеки от тези периоди всъщност е предлагал добри условия за миграцията на племената от Африка към Азия.
 |
| Руб ал-Хали (буквално празното каре) - пустинята в Оман, простираща се на територия по-голяма от Франция и Бенелюкс, взети заедно. |
Предишни изследвания също предполагаха, че е имало периоди на по-влажен климат в тази част на света, но не можеше с точност да се оцени доколко значими са били те. В обширните пустинни области незначително повишаване на валежите не би оказало влияние. Но новите доказателства категорично сочат, че валежите са били достатъчни, за да поддържат живота в богати екосистеми.
В заключение Аш Партън подчертава, че данните за климатичните промени на полуострова отлично съвпадат с археологически находки. Това без съмнение сочи, че е имало няколко периода на миграционни вълни на човека, преминал през Арабския полуостров на път от Африка към Азия и Европа.
0 коментара:
Публикуване на коментар