Слънчевите затъмнение се случват, когато Луната застане на пътя между Земята и Слънцето. Ако лунната орбита беше перфектно синхронизирана с тази на Земята, всеки месец на екватора щеше да се наблюдава подобно явление. Това обаче не е нашият случай – съществува леко отместване. Ако искате всеки месец да наблюдавате слънчево затъмнение, през повечето време ще се налага да напускате земната повърхност, за да застанете в правилната точка, от която Луната и Слънцето се виждат на една линия с вашата позиция. Понеже това не е осъществимо (все още) се налага да се задоволим с наблюдение на онези случаи, когато естественият ни спътник застава на пътя на слънчевите лъчи за различни региони от земната повърхност.
Този път зоната за наблюдаване на пълното слънчево затъмнение ще е почти толкова сложна за достигане, колкото и да се разходите до правилната точка в космоса. Постоянно населените места, от където ще може да се види пълното покриване на слънчевия диск, са Фареорските острови и архипелагът Шпицберген. Ако си мислите, че все още може да опитате да се доберете до тези места, за да станете свидетел на пълната фаза на затъмнението, вероятно сте закъснели – местата в повечето хотели на островите, стаите под наем и круизните кораби отдавна са продадени на запалени фенове на подобни явления, които не биха ги пропуснали за нищо на света.
От друга страна, зоната, в която затъмнението ще е частично, е доста по-широка. Този път над цяла Европа и в някои части от Азия и Африка ще станем свидетели точно на частично покриване на слънчевия диск (да се надяваме, че облачността ще позволи да се наблюдава явлението). В Исландия, където тъкмо започват да си припомнят какво е изгрева, отново за няколко часа ще бъдат потопени в мрак. Над част от Шотландия ще може да се наблюдава 94% покритие на слънчевия диск. Дори в Рим ще могат да видят почти 60% затъмнение. България също попада в зоната, където до 60% от Слънцето ще бъде скрито. Тук може да видите точните часове на отделните фази на явлението.
Зоните на видимост на затъмнението на 20 март 2015 година. В червено е регионът, където ще може да се наблюдава пълно затъмнение. Всеки цвят намалява с 20% затъмнената част от слънчевия диск. |
От територията на Европа няма да може да се наблюдава друго пълно слънчево затъмнение до 2026 година. Следващата година обаче пълно затъмнение ще може да се види от територията на Индонезия, а година по-късно – от територията на САЩ.
Във фазата на пълно затъмняване, когато огромната част от светлинния поток е закрита от лунната сянка, наблюдателите могат да видят слънчевата корона – най-впечатляващата част от цялото явление. За съжаление, европейците този път няма да могат да се насладят на тази красота.
И все пак, онези, които използват специалните затъмнени очила (задължително ползвайте!), ще могат да видят как Луната бавно “отхапва” парче от Слънцето. Ако пък разполагате с телескоп или мощен бинокъл (не е нужно да напомняме, че трябва да ползвате много добри защитни филтри, нали?) слънчевите затъмнения са удобен момент да зърнете някое от петната в слънчевата корона.
Вече се появиха и съобщения (предимно от търсещи сензацията таблоиди), според които слънчевото затъмнение може да се окаже заплаха за енергийните системи в Европа, заради това, че много от соларните мощности ще спрат да произвеждат енергия по време на затъмнението. Пред Reuters специалисти коментират, че тези слухове са безпочвени. Вярно е, че от последното пълно слънчево затъмнение през 1999 година до днес соларните мощности в Европа драматично нараснаха, но те все пак произвеждат по-малко от 10% от електроенергията на Стария континент. Като оставим настрана фактът, че слънчевите централи разполагат със стабилни буферни системи и защити, не бива да забравяме, че слънчевото затъмнение ще е частично, при това в ранните часове на деня, когато и производството на електроенергия от слънчевата светлина е съвсем незначително. Специалистите са на мнение, че ако има някакво място за притеснение, то ще е в края на слънчевото затъмнение, когато соларните инсталации ще започнат да произвеждат електроенергия с пълния си капацитет. Но дори и тогава ще е сложно да се поставят под заплаха системите им за адаптивно включване в енергийните системи, тъй като слънчевото затъмнение за соларните централи е равнозначно на облачен ден или на още по-често срещаното явление – падане на нощта, пише в заключение Reuters.
0 коментара:
Публикуване на коментар