Астрономи са се възползвали от невероятните възможности на телескопа Very Large Telescope (VLT) на Южната Европейска обсерватория, за да направят снимки на променящия се пред погледите ни червен свърхгигнат Бетелгейзе. Звездата в момента преминава през процеси, които тепърва трябва да намерят обяснение – гигантът от съзвездието Орион губи от яркостта си и вече не е сред 20-те най-ярки звезди в нощното небе.
Както огромна част от свръхгигантите, Бетелгейзе е динамичен обект с променяща се светимост. Но в момента яркостта, с която сияе, е едва 36% от нормалното и това вече представлява прецедент.
Екип астрономи от “Katholieke Universiteit Leuven” (KU Leuven) в Белгия изучава подробно протичащите процеси. От месец декември 2019 година учените използват инструмента SPHERE, монтиран на VLT, за да заснемат изображение на странното поведение на червения свръхгигант. По-рано, през месец януари 2019 година, те също са наблюдавали звездата и така разполагаме с възможността да видим случващото се „преди“ и „след“.
Червените свръхгиганти са звезди, много по-масивни от нашето Слънце. Те са огромни и по размери, простиращи се на стотици милиони километри, сравнени със скромните 1,4 милиона километра на нашата звезда. Това е причината, поради която свърхгигантите са с много ниска плътност и под въздействие на процесите, протичащи в недрата им, да придобиват особени форми. Двете нови изображения на Бетелгейзе показват, че гигантът променя формата си; не изглежда като сфера, както би се очаквало от звезда.
Учените се опитват да разберат причините за необичайния спад в светимостта на Бетелгейзе. Основните хипотези са две. „Разглеждаме два сценария на случващото се: или се касае за охлаждане не повърхността, заради изключителна активност, или имаме случай с изхвърляне на прах по посока нашето местоположение“, обяснява д-р Мигел Монтарже, ръководител на екипа. „Разбира се, познанията ни за червените свръхгиганти са непълни и попълването им е процес, който тече, затова може да се окаже и нещо друго, изненадващо като причина за наблюдаваното с Бетелгейзе“.
Телескопът VLT има ключова роля за разбирането на случващото се със свръхгиганта. Инструментът SPHERE, с който разполага телескопът, е един от малкото, които могат да заснемат звездата. Едновременно с това, обаче, друг екип астрономи, воден от Пиер Кервела от Парижката обсерватория, използва инструмента VISIR на VLT, за да заснеме още едно изображение. То е направено през месец декември и показва изхвърляне на прах от Бетелгейзе.
На изображението по-долу, малката оранжева точка в центъра е повърхността на звездата, заснета с инструмента SPHERE.
Изображението показва инфрачервените емисии, излъчвани от праха около Бетелгейзе. Заснето е през месец декември 2019 година. Мащабирано, в центъра на изображението се вижда оранжева точка, която представлява новото изображение, заснето от инструмента SPHERE и представящо повърхността на звездата; като размер тази точка се равнява приблизително на разстоянието между нашето Слънце и орбитата на Юпитер. ESO/P. Kervella/M. Montargès et al.
„Фразата, че „ние сме просто звезден прах“ може да се чуе в много научно-популярни филми за астрономията, но откъде точно се появява този звезден прах?“, казва Емили Кенън, докторант от KU Leuven, която работи по анализа на изображенията на Бетелгейзе, заснети със SPHERE. „През целия си живот, далеч преди да избухнат като свръхнови звезди, червените свръхгиганти, подобни на Бетелгейзе, синтезират и изхвърлят огромни количества материя. Съвременните технологии ни дават възможността да изучаваме тези космически обекти, намиращи се на разстояние от стотици светлинни години. Безпрецедентната резолюция на инструментите ни ни позволяват да надникнем надалеч и да се опитаме да разберем загадката, какво предизвиква загубата на толкова огромни количества от масата на звездите“.
Екипите продължават наблюденията на процесите, протичащи с Бетелгейзе. Благодарение на техния труд ще попълним знанията си за червените свръхгиганти.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар