13 май 2018 г.


Бетелгейзе е една от най-разпознаваемите звезди в нощното небе. Бележи лявото рамо в не по-малко разпознаваемата структура от звезди на съзвездието Орион. Изглежда, обаче, че този червен свръхгигант крие няколко загадки.
Според ново изследване, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Бетелгейзе се върти много по-бързо, отколкото може да се очаква. Астрофизиците предполагат, че причина за необичайно високата скорост може да е звезда, подобна на Слънцето, която червеният свръхгигант е погълнал някъде назад във времето.

"Той се върти със скорост 150 пъти по-висока, отколкото е "нормално" за самотна звезда", пише в статията водещият автор в изследването Крейг Уилър от Университета на Тексас в Остин.


Бетелгейзе е около 15-25 пъти по-масивна звезда от Слънцето. Но по размери е 1000 пъти по-голям. Звездата е на само 10 милиона години, сравнени с 4,6 милиарда години, на които е нашето Слънце. Като червен свърхгигант Бетелгейзе е обречен да живее кратко и да избухне като свръхнова - нещо, което може да се случи в който и да е момент през следващите 10-тина хиляди години. Тъй като се намира само на 640 светлинни години от нас, една подобна експлозия ще е видима дори с невъоръжено око от наблюдателите на Земята.



Когато обектите стават по-големи, очаква се, че въртенето им ще се забавя. Класическият пример за илюстрация на това е кънкьор, който разперва ръцете си, за да забави въртенето си, и обратното - прибирайки ги към тялото си, започва да се върти по-бързо. Но в конкретния случай нещата не стоят така. Нашето Слънце се върти със скорост от около 6900 километра в час, а много по-огромният Бетелгейзе се върти в пъти по-бързо -скоростта е приблизително 54 000 километра в час.

Уилър и екипът му предполагат, че преди около 100 000 години, когато Бетелгейзе се е превърнал в червен свръхгигант, е погълнал близко разположена звезда-спътник, която е била с маса, приблизително колкото Слънчевата.


За момента няма преки доказателства, потвърждаващи тази хипотеза. Но Уилър отбелязва, че около Бетелгейзе има "черупка" от материя, чието присъствие в близост до гиганта съответства на теорията. Ако Бетелгейзе е "изял" звезда-спътница, то би запратил част от материята ѝ в околното пространство със скорост от порядъка на 36 000 км/ч и по-късно тази материя може да се наблюдава точно на мястото, където е забелязана "черупката".



Теоретично предположението обяснява и двете загадки - бързото въртене на Бетелгейзе и "черупката" от материя в близост до гиганта. Екипът на Уилър ще се опита да използва методите на астросеизмологията, като чрез отраженията на звуковите вълни в повърхността на звездата ще се надяват да "надникнат" какво се случва вътре в нея, за да открият още доказателства в подкрепа на хипотезата си.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...