Международен, интердисциплинарен екип от учени, проучвайки крайбрежието на Източна Африка, е открил мащабен пещерен обект, запазил следите от живота на праисторически ловци-събирачи, както и по-късни обитатели от желязната епоха.
Подробното проучване на околната среда показва, че човешката дейност се е развивала в условията на устойчива тропическа горска среда. С това се обогатява информацията за хабитатите, експлоатирани от вида ни и става ясно, че популациите са предпочели да търсят убежище в относително стабилна околна среда. Преди сегашните разкопки в тази пещера, наличната информация за периода от последните 78 000 години по източното крайбрежие на Африка е твърде оскъдна, като повечето археологически проучвания се фокусират върху района на Източноафриканската рифтова долина и южната част на Африка.
Хората се заселили в зоната на влажна крайбрежна гора
Екипът провежда мащабно изследване и научни анализи на археологически останки от растения, животни и черупки на морски мекотели. Наличието на богата гама от природни ресурси прави мястото желано за заселване от праисторическите хора. Въпреки че с течение на времето околната среда около пещерата претърпява известни промени, хората са я предпочитали като място за установяване, дори и в периоди, пред които други части от Африка са били не толкова удобни за живот. Предполага се, че хората са използвали пещерата и околността ѝ в дългосрочен план, като са разчитали на растителните и животински ресурси на това място, когато малко по-далечните околности са се оказвали подложени на засушливия климат.
Екологичните условия в Панга я Саиди са в съответствие с тезата, че ранните представители на вида Homo sapiens са можели бързо да се адаптират към разнообразни среди на обитание, докато преминават пътя от Африка към Европа и Азия. Това още веднъж навежда на мисълта, че гъвкавостта е отличителна черта на вида ни. Homo sapiens развиват редица стратегии за оцеляване, за да може да живее в най-разнообразни места, в това число сред тропически гори, сухи зони, морски крайбрежия и сред студените земи в по-високите географски ширини.
Технологични иновации, случили се преди 67 000 години
В пластове, датиращи отпреди 78 000 години, учените откриват внимателно изработени сечива от средната каменна епоха. Технологията на изготвянето им обаче отчетливо се променя и това ясно си личи по артефакти, датиращи от края на каменната епоха, открити в пластове на около 67 000 години. Наблюдава се как каменните сечива стават по-миниатюрни и това може да се свърже с промяна в ловните практики и поведението на обитателите на мястото.
Обаче, в последователността от находки от Панга я Саиди след отметката отпреди 67 000 години се наблюдават смесица от технологии и не може да бъде открито радикално прекъсване; това се оказва в противоречие с теоретичните хипотези на някои археолози, които говорят за „когнитивни или културни революции“.
Нещо повече: по време на вулканичното изригвана не супервулкана Тоба, случило се преди 74 000 години, не се наблюдава значително прекъсване на обитанието на пещерата. Това подкрепя виждането, че т.нар. „вулканична зима“, последвала изригването, не е довела до почти пълното изчезване на човешките популации. Пещерата и околността все пак показват намеци за по-интензивно заселване, започвайки отпреди около 60 000 години, което може да е следствие от разрастващата се популация.
Най-ранните символни и културни елементи, открити в Панга я Саиди
Дълбоката археологическа последователност на пещерата Панга я Саиди поставя нов културен рекорд, описващ сложна културна среда в дългосрочен план. Сред реставрираните от експертите артефакти се открояват обработени и гравирани костни сечива, мъниста от черупки от щраусови яйца, както и от морски миди. Намерени са и артефакти, служили като оцветители. Панга я Саиди е мястото, където са открити най-ранните мъниста в Кения, датиращи приблизително отпреди 65 000 години. Преди 33 000 години мънистата започват да се изработват предимно от черупки на мекотели, събрани по морското крайбрежие. И въпреки че това е свидетелство, че местната популация е имала постоянен контакт с бреговата ивица, не са открити категорични доказателства, които да показват, че са обитателите на пещерата са използвали морски ресурси за изхранването си.
Преди около 25 000 години „на мода“ са мънистата, изработени от щраусови яйца, а след като минават още 15 000 години, модата се връща към добре забравените мъниста от морски черупки. В слоевете, датиращи отпреди около 48 – 25 000 години, се откриват гравирани кости от всякакъв вид и размер, както и тръбички, изработени също от кост. Намерени са и различни късове охра със следи от използването им.
Макар че артефактите са показателни за сложността в поведенческите модели и определеното им насищане със символика, присъствието им в пещерната последователност се противопоставя на теоретичните модели, описващи поведенчески или когнитивни „революционни“ скокове. Водещият изследовател на проекта и директор на катедрата по Археология в Института по човешка история „Макс Планк" д-р Нокол Боивин заявява: „Източноафриканското крайбрежие и горските му масиви отдавна са смятани като изиграли несъществена роля в човешката еволюция. Така че, откритията в Панга я Саиди със сигурност ще доведат до преразглеждане на мненията и възприемането им сред средите на археолозите“.
Патрик Робъртс пък добавя: „Обитанието в тропическа горско-степна местност добавя към наличната информация и тази, че видът ни се е приспособявал към живота в различни местообитания в Африка. Находките в Панга я Саиди донякъде „подкопават“ устоите на хипотезите, според които бреговите ивици са послужили като „магистрали“, по които се е канализирал миграционният процес на хората от Африка и по ръба на Индийския океан“.
Учените са публикували пълен отчет за изследването си в списание Nature Communications.
0 коментара:
Публикуване на коментар