Ново изследване на галактическия клъстер Abell 959 потвърждава теоретичните модели

Abell 959 в оптичния спектър.
Снимка: ALFOSCCCD камера, монтирана на 2,56-метровия телескоп NordicOptical в обсерваторията La Palma HakonDahle

Повечето галактики във Вселената се групират в клъстери, в които се наброява от няколко десетки до хиляди галактики. Нашият Млечен път, например, принадлежи към т.нар. Локална група: куп от около петдесет галактики, в който влиза и голямата галактика Андромеда – нашият галактически съсед, който се намира на около 2,3 милиона светлинни години. Галактическите купове са най-масивните гравитационно свързани обекти във Вселената и според съвременните теории, се формират „от долу нагоре“ – първо са по-малки структури, развиващи се в по-големи групи на по-късен етап от космическото време.

Астрономите са открили масивни клъстери от галактики, чиято маса надхвърля стократно масата на Млечния път и които са се формирали едва около три милиарда години след Големия взрив, а звездите в тях трябва да са се родили още по-рано. В съвременната Вселена галактическите купове все още се групират чрез йерархични процеси – големи сливания на съседни клъстери. Астрономите се опитват да разберат по-добре формирането на тези мега купове и еволюцията им като цяло, защото детайлите помагат за уточняване на космологичните параметри и свойствата на тъмната материя.

Астрономът Фелипе Андраде-Сантос от Калифорнийския университет е част от екип, който проучва галактическия куп Abell 959. Това е струпване от галактики, чиято маса се равнява на около 3000 маси на Млечния път и се намира на около три милиарда светлинни години от нас. Всички важни процеси във формирането на клъстери като Abell 959 разсейват енергия под формата на шокови вълни. А такива са процеси като например, сливане, акреция на масите, както и феномени, свързани със свръхмасивните черни дупки в ядрата на отделните галактики.



Шоковите вълни от такива процеси, от своя страна пораждат мащабни дифузни емисии, тъй като електроните в нагретите под тяхното въздействие газове се ускоряват и излъчват; такива структури (наричат се радио реликтови) могат да бъдат изучавани с помощта на радио телескопи.

Турбулентността в газовете в клъстера след процеси на сливане също предизвикват радио емисии – наричат се гигантски радио ореоли.

В галактическия клъстер Abell 959 съществува радио реликтова структура, която се проточва на 1200 светлинни години и е с ширина 500 светлинни години; наличен е и радио ореол с гигантски мащаби.

Екипът е анализирал структурите в Abell 959 и ги сравнява с данните от други около осемдесет известни радио ореолни системи. Целта е да се тестват и усъвършенстват конкуриращите се теории за еволюцията на галактическите клъстери.

Астрономите са установили, че настоящият модел на турбулентно повторно ускорение на електрони съответства на резултатите от наблюденията. Освен това, новите симулации на формирането на клъстери също напълно съвпадат с реално получените данни. Като цяло, резултатите от изследването се явяват в подкрепа и подсилват достоверността на наличните теоретични модели, описващи как се формират масивните галактически купове.



Цялото изследване е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>