 |
| Снимки: E. Ben-Yosef |
Разкопки, провеждани в граничния регион между Израел и Йордания, дават на учените допълнителна информация, която помага да се разбере на какво се дължи могъществото и възхода на легендарната Идумея – един от основните „геополитически противници“ на първите юдейски царе през X-IX век пр.н.е. Основен двигател на разцвета на царството са металургичните технологии от Древен Египет, смятат авторите на изследването, което е изложено в научна публикация в списание PLOS ONE.
„Разкритията ни поставят под съмнение формиралият се образ на идумеите. Те не са били разпокъсан съюз от номадски племена, както смятат колегите ни, а повече приличат на народа, описван в библейските легенди. В този регион, през онези времена, е невъзможно да се организира производството на мед и бронз, без централизираната мощ на държава, а това напълно се вписва в библейските представи за Идумея“, коментира един от авторите на разработката, Ерез Бен-Йосеф от Университета в Тел Авив, Израел.
Южната част на съвременния Израел в древността е представлявал една от горещите точки за античния свят. За тази територия неведнъж са се водели войни между израилтянските и юдейските царе, египетските фараони и много други владетели от древния свят. Причината за честите конфликти е съвсем проста: мястото е богато на залежи от мед – основният метал за производство на оръжия през епохата.
Скорошните разкопки, проведени в долината Тимна в южен Израел, показват, че рудниците там са били един от големите центрове за добив на мед във времената на Соломон, Давид и Рамзес III. Мините обаче не са разработвани от самите юдеи или египтяни, а от легендарният библейски народ – идумеите. Това откритие кара учените да се замислят, каква роля може да е изиграла медта в появата и разцвета на Идумея.
Археологическо „злато“
Бен-Йосеф и колегите му се опитват да получат отговорите на този въпрос, като изучават не писмените източници от онзи период или паметниците на културата, а изхвърлените парчета от шлака, които археолозите откриват в района на израелската Тимна, йорданския Файнан и други металургични центрове, съществували по времето на първите царе на Израел.Този „боклук“ от металургията представлява интерес за археолозите по няколко причини. От една страна, възрастта на шлаката лесно може да се определи, тъй като във вътрешността ѝ се запазват частици обгоряла дървесина и въглища. По този начин може да се определи и какви количества мед са топели жителите на древните градове през различните епохи и как се е променяла технологията за производство на метала с течение на времето.
От друга страна, дялът на медта и други метали в шлаката зависят не само от това, къде е добита рудата и какви минерали е съдържала, но и от начините, по които от нея е извличан металът. Като се измерват и сравняват концентрациите, учените могат да проследят как са се разпространявали тайните на металургията и други технологични иновации.
Израелските археолози и техни колеги от САЩ, водени от тази идея, избират няколкостотин фрагмента от шлака, чиято възраст отговаря приблизително на времето на появата на Идумея в библейските легенди и египетските хроники. Учените анализират химическия и изотопен състав на образците.
Антично ноу-хау
Анализите водят до неочаквано откритие: централизацията на Идумея започва много по-рано, отколкото е прието – през XII-XI век пр.н.е. Учените освен това са установили, че върхът в могъществото си Идумея достига през втората половина на X век пр.н.е. и това се дължи на мощен тласък в технологично отношение. Свидетелство за технологичния пробив учените откриват във факта, че в шлаката от този период почти няма останки от мед. Съставът на самата шлака е почти еднакъв, както за образците от Тимна, така и от Файнан, макар тези райони да се намират на стотици километри един от друг.
„Египет, като главен потребител на идумейската мед, има интерес производството ѝ да бъде стандартизирано. Това, както личи по всичко, е послужило като основен катализатор за онази вълна от технологични иновации, която залива целия регион през тази конкретна епоха. Например, камилите в региона се появяват веднага, след като фараонът Шешонк I посещава Идумея по време на похода си срещу Йерусалим в края на X век", отбелязва археологът.
Всичко това, смятат Бен-Йосеф и екипът му, показва, че Египет не е завоювал Тимна и Файнан, а е бил главният съюзник и търговски партньор за идумеите: изнасял е технологии и познания по металургия, а е внасял добиваната в идумейските мини мед. Помощта, получена от земите на фараоните, е помогнала на този народ бързо да се сдобие с мощ и да се превърне в един от основните врагове и конкуренти за първите царе на Израел и Юдея, с които враждуват последните фараони от Новото Царство и владетелите от преходния период в историята на Древен Египет.
0 коментара:
Публикуване на коментар