Пещерата Денисов в Алтай, където са открити останки от вида денисовски човек, основно е обитавана не от този загадъчен човешки вид, а от големи хищници – пещерни хиени и в по-малка степен вълци. В статия за списание Scientific Reports археолозите, изследвали микростратиграфията на две части от галериите, достигат до този извод за обитателите на пещерата.
Пещерата Денисов се намира в южен Сибир, в Алтайския край. Известна е с това, че там са открити костни останки от нов човешки вид, наречен на името на пещерата – денисовски човек. Пещерата условно се дели на три части – централна зала, източна и южна галерия. Във всяка от тях са се натрупали по няколко метра отлагания. Разкопки в Денисовската пещера се извършват от 1982 година насам. През това време учените са разкрили 22 културни слоя. Сред находките са останки от новия човешки вид, артефакти, изработени от денисовските хора и множество животински кости.
Част от древния геном от фрагментите от костните останки е разчетен и на база на това е идентифициран новият човешки вид – денисовския човек. По-късно генетици установиха, че тези хора са се кръстосвали с неандерталци. През миналата година изследователите са определили и времето, през което пещерата е обитавана от различни човешки видове. Оказва се, че денисовски хора са ползвали пещерата за свой „дом“ приблизително в периода отпреди 287 000 до преди 51 000 години, а неандерталците – преди между 193 000 до 79 000 години.
През 2014 година археолози от Русия и Австралия, ръководени от Ричард Робъртс от университета в Уулонгонг, започват микростратиграфски изследвания. Целта на учените е да открият следи от обитателите на пещерата – както от човешките видове, така и от животинските, за да разберат как са живели на това място. Авторите на изследването анализират девет блока от незасегнати утаечни наслоявания, които са взети от централната зала и източната галерия на пещерата.
Ето какво са установили експертите. В отлаганията, както от централната зала, така и от източната галерия, са открити следи от въглени, което е свидетелство, че хората са палили огньове в пещерата. Въглени са открити в два съседни слоя от централната зала на пещерата. Тези слоеве са се формирали преди между 151 000 и 170 000 години. Същата находка се открива и в слой, който се е формирал приблизително преди 50 000 години.
В източната галерия на пещерата са открити още микроскопични останки от въглени, като слоят, в който са намерени, е с датировка от 203 000 години и в него са открити артефакти и ДНК от денисовски човек. Въглени са се съхранили и в слоевете, образували се преди 193 000 – 187 000 години и преди 120 000 години, където са открити ДНК и останки от неандерталци.
В много от слоевете учените са открили копролити от пещерни хиени (Crocuta crocuta spelaens), вълци (Canis lupus) и неустановени засега видове бозайници. В някои слоеве копролитите от пещерни хиени са в съседство с артефакти. По-рано в пещерата са намирани кости от хиени и вълци, както и от лисици и мечки. Тъй като тези видове едва ли са можели да делят пространството както с хората, така и помежду си, то най-вероятно пещерата постоянно е населявана, но периодично нейни „стопани“ са били или праисторическите човешки видове, или други хищници. Освен това, костите от пещерна хиена са най-често срещани, затова учените смятат, че този вид е представлявал основна конкуренция за хората в съперничеството за подслона на пещерата.
Въглени се срещат относително рядко, затова авторите на изследването са достигнали до заключението, че хората рядко са палили огньове в пещерата. По-вероятно е да са я посещавали епизодично и да са ползвали за живеене за относително кратки периоди. През останалото време пещерата Денисов е била „дом“ за големи хищници, основно – пещерни хиени.
Съвсем наскоро израелски учени приложиха разработен от тях метод, който позволява да се реконструират анатомичните характеристики по епигенетичните изменения на ДНК. Авторите на метода го прилагат спрямо „жената Х“ – денисовско момиче, по чиято генетична последователност е разпознат новия човешки вид. На външен вид денисовските хора се оказват сходни с неандерталците: имали са сравнително нисък череп, полегато чело и масивни челюсти. Сходствата им със съвременния човек са значително по-малко.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар